Нил Шустерман - Бурята

— Ще бъдем отвън до вратата, брат Толивър, в случай че в някакъв момент имаш нужда от нас — уверява го куратът.

— Добре, ако се наложи, ще ви повикам — отвръща Грейсън, който изглежда бърза да се приключи с това.

Те излизат и затварят вратата. Придвижвам камерата си много бавно към дъното на параклиса, за да не смущавам срещата с механично жужене.

Сервантес се приближава към Грейсън, който е коленичил на втория ред от малкия параклис. Дори не се обръща да погледне Косача. Модификациите по тялото на Грейсън са отстранени и изкуствено почернената ту коса е остригана, макар че вече е израсла достатъчно, за да покрива главата му.

— Ако сте дошли да ме подложите на Прибиране, направете го бързо — проговаря — и нека е безкръвно, та да не ги затрудняваме да чистят.

— Толкова ли си нетърпелив да напуснеш този свят?

Грейсън не отговаря на въпроса. Сервантес се представя и сяда до него, но още не казва защо е тук. Може би първо иска да провери дали Грейсън Толивър е достоен за вниманието му.

— Направих ти известно проучване — казва Сервантес.

— Открихте ли нещо интересно?

— Знам, че Грейсън Толивър не съществува. Истинското ти име е Главореза от моста, причинил си падането на автобус от мост.

Грейсън се засмива.

— Значи сте открили тайната ми мрачна биография — казва той, без да си прави труда да порицае Сервантес за погрешните му идеи. — Браво на вас.

— Знам, че някак си замесен в заговора за ликвидирането на Косачи Анастасия и Кюри — казва Сервантес — и че Косач Константин обърна региона с главата надолу да те търси.

Грейсън за пръв път се обръща към Косача.

— Значи не работите за него?

— Аз за никого не работя — отвръща Сервантес. — Работя единствено за човечеството като всички други Косачи. — После се обръща да разгледа сребърния камертон, стърчащ от олтара пред тях. — В родната ми Барселона тоналистите създават много повече ядове, отколкото тук. Проявяват тенденция да нападат Косачи, което ни принуждава да ги подлагаме на Прибиране. Квотата ми се запълваше от тоналисти, които аз не исках да Прибирам, и по този начин бях лишен от възможността сам да правя избора си. Това бе една от причините да дойда в Средмерика, макар напоследък да се чудя дали няма да съжалявам за това си решение.

— Защо сте тук, Ваша чест? Ако беше за да ме Приберете, отдавна щяхте да сте го направили.

— Тук съм — казва най-сетне Сервантес — по молба на Косач Анастасия.

Отначало Грейсън изглежда доволен от това, но чувството му бърдо се променя в огорчение. Напоследък огорчението трайно присъства у него. Никога не съм имала намерение да го оставя в това състояние.

— Твърде заета е да дойде да ме посети лично ли?

— Именно — отвръща Сервантес. — Затънала е до гуша във важни дела. — Не влиза в подробности.

— Е, тук съм, жив съм и сред хора, които държат на благополучието ми.

— А аз съм тук, за да ти предложа безопасно прехвърляне в Амазония — казва му Сервантес. — Очевидно Косач Анастасия има приятел там, който може да ти предложи много по-добър живот, отколкото ще откриеш като тоналист.

Грейсън оглежда параклиса, докато обмисля предложението. После отговаря с поредния риторичен въпрос:

— Кой е казал, че искам да замина?

Сервантес е изненадан.

— Да не би да твърдиш, че предпочиташ да припяваш цял живот, вместо да избягаш на по-безопасно място?

— Интонирането е дразнещо — признава Грейсън. — Но вече свикнах с рутината. И хората са мили.

— Да, безмозъчните могат да бъдат приятни.

— Работата е там, че те ме карат да се чувствам свой сред тях. Никога не бях изпитвал това. Така че, да, мога да хъмкам техния тон и да изпълнявам глупавите им ритуали, защото това, което получавам в замяна, си струва.

Сервантес изсумтява.

— И ще живееш в лъжа?

— Само ако ме прави щастлив.

— А така ли е?

Грейсън отново обмисля. Аз също го обмислям. Аз мога да живея само с истината. Питам се дали животът в лъжа би подобрил емоционалната ми конфигурация.

— Курат Мендоса вярва, че мога да намеря щастие като един от тях. След ужасните неща, които съм извършил — изтикването на автобуса и прочие — мисля, че си заслужава да опитам.

— Няма ли някакъв начин да те разубедя?

— Няма — отвръща Грейсън с повече увереност, отколкото преди миг. — Смятайте мисията си за изпълнена. Обещали сте на Косач Анастасия да ми предложите прехвърляне на място с по-голяма сигурност. Направихте го. Сега можете да си вървите.