Нил Шустерман - Бурята

— Виждам, че по никакъв начин не можем да ви разубедим за това пътуване — казва Косач Кюри, след като сервитьорът се е отдалечил. — Така че какво искаш от нас, Майкъл?

— Просто да го знаете — отговаря и той. — Ще сте единствените, които са наясно какво сме открили и къде сме отишли.

Което, естествено, не е изцяло вярно.

Третият разговор не е от голяма важност за света, но за мен е много значим.

Той се провежда в тоналистки манастир насред Средмерика. Имам камери и микрофони, монтирани дискретно из целия манастир. Макар тоналистите да изолират Косачите, мен не ме изолират, защото браня правото им да съществуват в свят, където за повечето хора са нежелани. Може да приказват с мен по-малко от останалите, но знаят, че съм насреща за тях, ако и когато им дотрябвам.

Днес Косач прави посещение в манастира. Това никога не е на добро. Принудена бях да стана свидетел на избиването на повече от сто тоналисти от Косач Годар и последователите му в тоналистки манастир в началото на Годината на капибарата. Можех единствено да наблюдавам, докато камерите ми милостиво се стопиха в пожара. Силно се надявам тази среща да е от друг характер.

Косачът е Почитаемият Косач Сервантес, някога от Франкоиберийския Форум на Косачите. Напусна го преди няколко години и се присъедини към Средмериканския. Това ми дава надежда, че не става дума за Прибиране — напусна тъкмо като протест срещу Прибирането на тоналисти.

Никой не го посреща при дългия тухлен проход на входа на манастира. Камерите ми се извъртат, за да го проследят — нещо, което Косачите наричат „безмълвно отдаване на почит“ и са се научили да го игнорират.

Продължава напред, сякаш знае къде отива, макар да не е така. Това е присъща за Косачите поза. Открива центъра за посетители, където тоналист на име брат Макклауд седи зад бюро, раздава брошури и предлага съпричастност на всяка влязла тук изгубена душа, която търси смисъл в живота си. Пясъчнокафявата тъкан на робата на Сервантес е много подобна на тоналистките раса, издържани в кален оттенък. Това го прави една идея по-малко отблъскващ за тях.

Докато брат Макклауд приема обикновените граждани кротко и сърдечно, държането му с Косача не е такова — още повече, че последният срещнат Косач е счупил ръката му.

— Кажете по каква работа сте тук.

— Търся Грейсън Толивър.

— Съжалявам, няма човек с такова име.

Сервантес въздиша.

— Закълни се в тона на Великия резонанс — предлага.

Брат Макклауд се поколебава.

— Не съм длъжен да изпълнявам командите ви.

— Тогава — казва Косач Сервантес — отказът ти да се закълнеш във Великия резонанс ми подсказва, че лъжеш. Имаме два варианта. Мога сам да намеря Грейсън Толивър, но ще отнеме време и няма да е никак приятно. Или пък ти можеш просто да ме отведеш при него. Вариант А ще ме изнерви и току-виж съм Прибрал един-двама от вас, задето ми причинявате неудобство. Вариант Б е по-добрият за всички.

Отново колебание у брат Макклауд. Като тоналист той не е практикувал често вземането на самостоятелни решения. От наблюдения установих как едно от предимствата да си тоналист е, че голямо количество решения се вземат вместо теб, което води до съществуване при ниско ниво на стрес.

— Чакам — подсеща Сервантес. — Тик-так.

— На брат Толивър е предоставено религиозно убежище тук — казва най-сетне брат Макклауд. — Нямате право да го подлагате на Прибиране.

Сервантес отново въздиша.

— Не — внася корекция той, — нямам право да го отведа оттук, но имам всички права да го подложа на Прибиране, ако за това бях дошъл.

— А затова ли сте дошли? — пита брат Макклауд.

— Не е твоя работа. Сега ме отведи при „брат Толивър“ или ще кажа на курата ви, че си ми издал тайните хармонии на сектата ви.

Заплахата очевидно хвърля в ужас брат Макклауд. Той отива нанякъде забързано, връща се с курат Мендоса, който отправя още заплахи, умело контрирани от Сервантес, и когато става ясно, че Сервантес няма да се откаже, курат Мендоса заявява:

— Ще го попитам дали има желание да се види с вас. Ако е така, ще ви отведа при него. Ако ли не, всички ние ще го браним с цената на живота си, в случай че се наложи.

Курат Мендоса излиза и се връща няколко минути по-късно.

— Последвайте ме — казва.

Грейсън Толивър очаква Косача в по-малкия от двата параклиса на територията на манастира. Той е предвиден за личен размисъл, в него има по-малък камертон и купа с „първична тиня“ на олтара.