Нил Шустерман - Бурята

— Кой Косач си ти? — попита я момченцето.

Анастасия определи по акцента му, че е от региона Тексас, макар в някои източни части на Истмерика да имаше същото дружелюбно провлачване.

— Аз съм Косач Анастасия.

— Чичо ми е Почитаемият Косач Хауърд Хюз — съобщи малкият. — Така че имаме имунитет. Той изнася симфониум как се прави Прибиране със сгъваем нож.

— Симпозиум — тихо го поправи майка му.

— Само веднъж съм използвала сгъваем нож — каза му Анастасия.

— Прави го по-често — посъветва я малчуганът. — Двуостри са при върха и са много ефикасни.

— Да — съгласи се Косач Кюри. — Поне по-ефикасни от тези асансьори.

Момчето заразмахва ръка във въздуха, сякаш държеше нож.

— И аз искам да бъда Косач един ден! — заяви, което гарантираше, че никога няма да бъде. Тоест, освен ако новият ред не извоюваше контрол в региона му.

Пристигна асансьор и Анастасия понечи да влезе, но Косач Сенека я спря.

— Този отива нагоре — съобщи с равен глас.

— А ние не отиваме ли нагоре?

— Очевидно не.

Тя погледна към Косач Кюри, която не изглеждаше изненадана.

— Нима ще ни настанят в сутерена?

Косач Сенека изсумтя презрително при това предположение и не го удостои с отговор.

— Забравяш, че сме на плаващ остров — посочи Косач Кюри. — Една трета от града е под морското равнище.

Апартаментът им беше на подниво седем, имаше панорамен прозорец от пода до тавана, запълнен от яркоцветни тропически риби, стрелкащи се във всички посоки. Беше зашеметяваща гледка, частично скрита от фигурата, стояща отпред.

— А, пристигнахте значи — каза Ксенократ и пристъпи напред да ги поздрави.

Нито Косач Кюри, нито Анастасия бяха в особено дружелюбни отношения с бившето Свещено острие. Анастасия така и не му прости докрай, задето я бе обвинил в убийството на Косач Фарадей. Но нуждата от дипломация бе по-голяма от потребността ѝ да си остане злопаметна.

— Не очаквахме да ни посрещнете лично, Ваше Сияйно Превъзходителство — каза Косач Кюри.

Той сърдечно стисна ръцете им в двете си длани с типичния за него маниер.

— Не би било редно вие да дойдете в канцеларията ми. Би изглеждало като фаворизиране по въпроса със средмериканското Свещено острие.

— Но вие сте тук — посочи Анастасия. — Означава ли това, че имаме подкрепата ви при дознанието?

Ксенократ въздъхна.

— Уви, Върховното острие Кало поиска от мен да си направя самоотвод за участие. Смята, че няма как да съм безпристрастен, и се боя, че тя е права.

За миг втренчи поглед в Косач Кюри и като че в този кратък промеждутък защитите му паднаха. Изглеждаше искрен.

— С теб може невинаги да сме били на едно мнение, Мария, но няма съмнение, че Годар би бил истинско бедствие. От все сърце се надявам дознанието ви срещу него да успее, и макар да не ми е позволено да гласувам, ще стискам палци за теб.

От което, както отбеляза Анастасия наум, нямаше да има никаква практическа полза. За другите шестима Върховни Косачи знаеше само каквото ѝ бе разправила Косач Кюри. Двама симпатизираха на идеалите на новия ред, двама ги отхвърляха и други двама бяха неизвестни величини. Дознанието можеше да се развие във всяка от двете посоки.

Анастасия се извърна от другите Косачи, запленена от гледката. Беше приятно разсейване от належащия проблем. Хубаво би било да е като тези риби — да няма грижи освен оцеляването и сливането с пасажа. Да бъде част от цяло, а не изолиран индивид в свят, който започваше да става враждебен.

— Впечатляващо, нали? — подхвърли Ксенократ, заставайки до нея. — Ендура служи като огромен изкуствен риф и морският живот в радиус от двайсет и пет мили е наситен с нанити, позволяващи ни да го контролираме. — Той откачи един таблет от стената. — Наблюдавайте.

Чукна по екрана няколко пъти и разноцветните риби заплуваха встрани като разделяща се завеса. В миг океанът пред тях се изпълни с медузи, измамно успокояващи в полюляването си отвъд огромния прозорец. — Можеш да промениш гледката по свое желание. — Ксенократ ѝ подаде таблета. — Ето, пробвай.

Анастасия взе таблета и отпрати медузите. После откри в менюто онова, което търсеше. Приближи една рифова акула, след нея друга и друга, докато запълниха гледката. Голяма тигрова акула беше акцент в нея — гледаше ги бездушно през прозореца на минаване.

— Ето — каза Анастасия. — Това е много по-точен образ на настоящата ни ситуация.

На Върховния Косач Ксенократ не му стана смешно.

— Никой никога няма да може да те обвини в оптимизъм, госпожице Теранова — заяви, умишлено използвайки рожденото ѝ име като прикрита обида.