Нил Шустерман - Бурята

— Не само го хванах, но го доведох тук, в Ендура, за да бъде съден.

Ксенократ стисна робата. Беше казал на Роуан, че не го е грижа дали ще бъде заловен. И беше така. След като бе разбрал, че ще го направят Върховен Косач, залавянето на Роуан се бе превърнало в незначителен въпрос и той бе решил да го остави на наследника си на поста. Но сега, след като Годар го бе хванал, това изцяло променяше нещата.

— Възнамерявам да го представя пред съвета утре на дознанието като жест на добра воля — поясни Годар. — Надявам се да е плюс за теб, вместо прът в колелата ти.

На Ксенократ не му хареса как прозвуча това.

— Какво искаш да кажеш? — попита.

— От една страна — подхвана Годар, — бих могъл да заявя пред съвета, че твоите усилия са ме улеснили да го пипна. Че съм работил под твое ръководство. — После помълча и взе да си играе с някаква вещ на бюрото. — Или пък мога да привлека вниманието към очебийната некомпетентност в разследването ти… Но дали всъщност опира до некомпетентност? Все пак Косач Константин се слави като най-добрия разследващ в Мериките. А и обстоятелството, че Роуан Дамиш те е посетил в любимата ти баня, намеква за някакъв сговор помежду ви, ако не точно за приятелство. Разберат ли хората за тази среща, току-виж си помислили, че тъкмо ти си стоял зад извършените престъпления.

Ксенократ пое дълбоко дъх. Имаше чувството, че са го ударили в корема. Вече виждаше четката, която Годар държеше и с която се канеше да нарисува голям кръст върху него. Нямаше значение, че това не бе среща, а Роуан бе нахълтал при него, че самият Ксенократ не бе сторил нищо нередно. Подтекстът бе достатъчен, за да го унищожи.

— Марш! — кресна Ксенократ. — Омитай се, преди да съм те метнал от прозореца!

— О, моля те, направи го — рече възторжено Годар. — Това мое тяло жадува за едно хубаво размазване.

И когато Ксенократ не помръдна, Годар се разсмя. Не жестоко, а от сърце. Приятелски. Хвана рамото на Ксенократ и леко го разтърси, сякаш бяха първи другари.

— Няма защо да се тревожиш, стари приятелю — каза. — Каквото и да се случи утре, няма да отправя обвинение, нито ще кажа на някого, че Роуан те е посетил. Всъщност като предпазна мярка вече подложих на Прибиране бармана от банята, който разпространяваше слуховете. Бъди спокоен, независимо дали ще спечеля, или ще изгубя при дознанието, ще запазя тайната ти. Защото въпреки онова, което си мислиш, аз също съм почтен човек.

И Годар си тръгна с енергична походка. Без съмнение, се дължеше на мускулната памет в тялото на младежа, което сега притежаваше.

Ксенократ си даде сметка, че Годар не лъже. Щеше да удържи на думата си. Нямаше да хвърли подозрения върху Ксенократ, като уведоми съвета как Роуан Дамиш го е посетил. Годар не бе дошъл да шантажира Ксенократ, а просто да му покаже, че би могъл.

А това означаваше, че и тук, на върха на Косачите и на света, Ксенократ все така не бе нищо повече от буболечка, внимателно стисната между крадените пръсти на Годар.

Екскурзоводката, която развеждаше Косачи Кюри и Анастасия в частната им обиколка на забележителностите, живееше на острова вече повече от осемдесет години и не криеше гордостта си, че не го е напускала нито веднъж през този период.

— Когато веднъж си открил рая, защо ти е да ходиш другаде? — обясни.

Трудно бе човек да не бъде респектиран от нещата, които Анастасия видя. Приказни градини върху терасирани склонове, които приличаха на истински пейзаж, мостове, свързващи многото кули, както и остъклени топли връзки от сграда до сграда, всяка програмирана със свой океански живот около нея.

В Музея на Косачите се намираше Залата на Издръжливото сърце, за което Анастасия бе чувала слухове, но така и не бе вярвала в реалното му съществуване. Сърцето плаваше в стъклен цилиндър, прикрепен към биологично свързани електроди. Биеше в постоянен ритъм и звукът му бе усилен в помещението, та да бъде чувано от всички.

— Може да се каже, че островът е жив, защото има сърце — каза екскурзоводката. — Това сърце е най-старият жив човешки орган на Земята. Започнало е да бие през Епохата на смъртните — някъде в началото на двайсет и първи век — като част от най-ранните експерименти в областта на безсмъртието. И оттогава не е спирало.

— Чие е сърцето? — поинтересува се Анастасия.

Екскурзоводката изглеждаше озадачена, сякаш никога преди не ѝ бяха задавали този въпрос.

— Не знам — отвърна. — Вероятно на случаен участник в опити. Епохата на смъртните е била варварско време. През двайсет и първи век човек почти не е можел да пресече улицата, без да бъде отвлечен за експерименти.