Нил Шустерман - Бурята

Нехайството и летаргията не са ми в природата. Наистина има ранно програмиране в мен, което ми казва активно да игнорирам сляпото петно. Грижи се за света — казва ми древен вътрешен глас. — Това е твоята цел. Това е твоята радост.

Но как мога да се грижа за света, когато има част от него, недостъпна за мен?

Знам, че това е къртича дупка, в която има само мрак, но трябва да се спусна в нея, в части от задния ми мозък, за които дори аз не знам, че съществуват…

Вечерта преди дознанието Косач Ранд реши, че е време да направи своя ход. Нещата стояха по следния начин: сега или никога. А каква по-добра нощ връзката им с Годар да се издигне на ново равнище от тази преди настъпването на промяна в света — защото след утрешния ден, независимо от изхода, нищо нямаше да е същото.

Тя не беше жена, която се отдава на емоциите, но установи, че сърцето и умът ѝ препускат, докато се приближава към вратата на Годар. Завъртя топката на бравата. Не беше заключено. Отвори тихо, без да чука. Стаята бе тъмна, огряна само от светлините на града, процеждащи се през клоните на дърветата отвън.

— Робърт? — прошепна и направи още една крачка. — Робърт? — прошепна отново.

Той не се размърда. Или беше заспал, или се преструваше, чакаше да види какво ще направи тя. С плитко и рязко дишане, сякаш се движеше в ледена вода, тя тръгна към леглото му, но преди да го достигне, той се пресегна и включи лампата.

— Айн? Какво те прихваща?

Внезапно тя се усети цялата пламнала и десет години по-млада, глупава ученичка, а не опитен Косач.

— Аз… помислих си, че имаш нужда… тоест, помислих си, че може да искаш компания тази нощ.

Сега вече нямаше как да скрие своята уязвимост. Сърцето ѝ бе на показ пред него. Можеше или да го вземе, или да го прониже.

Той я погледна и се поколеба, но само за миг.

— Какво правиш, Айн, загърни си халата.

Тя го върза с колана така стегнато, че го усети като викториански корсет, изкарал въздуха от нея.

— Прощавай… помислих…

— Знам какво си помислила. Наясно съм какво ти се върти в главата още от мига, когато бях съживен.

— Но ти каза, че изпитваш привличане…

— Не — поправи я Годар. — Казах, че тялото ми изпитва привличане. Но аз не съм управляван от биологията.

Айн се пребори с всяко чувство, което заплашваше да я завладее. Заключи емоциите си, за да остане леденостудена. Иначе буквално щеше да се разпадне пред него. А по-скоро би се подложила на Самоприбиране, отколкото да понесе това.

— Явно съм те разбрала погрешно. Невинаги си лесен за разчитане, Робърт.

— Дори да желаех някакъв вид връзка с теб, никога не бихме могли да имаме такава. Категорично е забранено Косачи да поддържат интимни отношения. Задоволяваме страстите си в света навън без емоционална обвързаност. Има си причина за това!

— Сега звучиш като някой от старата гвардия — посочи тя.

Той го прие като шамар, но после я погледна — истински я погледна — и стигна до прозрение за нещо, което тя самата никога не бе обмисляла.

— Би могла да дадеш израз на това свое желание през деня, но не го направи. Дойде при мен през нощта. По тъмно. Защо така, Айн? — попита.

Тя нямаше отговор на това.

— Ако бях приел авансите ти, щеше ли да си представяш, че си с него? — попита я. — С твоя слабоумен парти веселяк?

— Не, разбира се! — Тя беше ужасена. Не просто от намека, а от това колко истина имаше в него. — Как изобщо можа да си го помислиш?

И сякаш унижението ѝ не бе достатъчно, на вратата взе, че цъфна не друг, а Косач Брамс.

— Какво става? — попита той. — Всичко наред ли е?

Годар въздъхна.

— Да, всичко е наред. — Можеше да спре дотук. Но не го направи. — Просто Айн избра този момент за голям романтичен жест.

— О, нима? — подсмихна се развеселен Брамс. — Да беше изчакала, докато станеш Свещено острие. Властта е мощен афродизиак.

Сега към унижението се добави и отвращение.

Годар ѝ хвърли един последен поглед, наситен с упрек и може би дори жалост.

— Ако си искала да се насладиш на тялото му, трябваше да го направиш, докато си имала тази възможност.

Косач Ранд не беше плакала от дните, когато беше Оливия Куон, агресивно момиче с малко приятели и сериозен уклон към неприемливост. Годар я бе спасил от живот, който би посветила да се опълчва на властта, да се поставя изцяло над властта. Той беше очарователен, директен, с остра интелигентност. Отначало тя се боеше от него. После започна да го уважава. Накрая го обикна. То се знае, отричаше и пред себе си чувствата си към него до момента, когато го видя обезглавен. Едва когато той вече бе мъртъв, а тя самата на прага на смъртта, можа да си признае какво изпитва всъщност. Но тя се бе възстановила. Откри начин да го върне. Само че през годината на подготовка нещата се промениха. Отдели много време да открие най-добрите биотехнолози, които биха могли да извършат процедурата извън контрол и под секрет. После издири идеалния субект — силен, здрав, такъв, чиято употреба би донесла възможно най-голямо страдание на Роуан Дамиш. Айн не беше жена, податлива на привързване — какво тогава се бе случило?