Нил Шустерман - Бурята

Нима бе обичала Тайгър, както ѝ бе казал Роуан? Несъмнено бе харесвала ентусиазма на Тайгър, непоправимата му невинност — учудваше се как един професионален парти гост бе могъл да остане тъй непокварен от живота. Той беше всичко, което тя никога не бе била. И тя го беше убила.

Но как можеше да се разкайва за стореното? По този начин бе спасила Годар, еднолично бе подготвила нещата, така че той да се озове на косъм от поста Свещено острие на Средмерика, което пък щеше да превърне нея в пръв помощник. Представляваше печеливша стратегия на всички нива.

И все пак тя изпитваше разкаяние, а тази смайваща пропаст между онова, което чувстваше, и онова, което трябваше да чувства, буквално я разкъсваше.

Мислите ѝ постоянно бягаха към щуротии — невъзможни щуротии при това. Тя и Тайгър заедно? Абсурд! Що за странна двойка щяха да бъдат — Косач и нейното паленце. Не обещаваше добър край за никого. И все пак мислите упорито обсебваха ума ѝ и отказваха да бъдат прогонени.

Пантите на вратата изскърцаха жално зад гърба ѝ и тя се извърна рязко. На прага стоеше Косач Брамс.

— Махай се оттук! — изръмжа му. Той вече бе видял влажните ѝ от сълзи очи, което само добави към унижението ѝ.

Брамс не си тръгна, но и не прекоси прага. Може би заради собствената си безопасност.

— Айн — заговори меко. — Знам, че всички сме подложени на голям стрес в момента. Недискретността ти е напълно обяснима. Само исках да ти кажа, че те разбирам.

— Благодаря ти, Йоханес.

— Нека ти кажа, че ако изпитваш потребност от компания за тази нощ, аз съм изцяло на твое разположение.

Ако имаше под ръка нещо, което да запрати по него, щеше да го стори. Вместо това тя затръшна вратата с такава сила, че се надяваше да му е счупила носа.

— Защитавай се!

Роуан беше събуден от сън от острие, размахано насреща му. Той мудно се отмести, бе одраскан по ръката и падна от дивана, на който спеше в мазето.

— Какво значи това? Какво правиш?

Беше Ранд. Отново му налетя, преди да е успял да се изправи на крака.

— Казах, защитавай се или ще те накълцам на кайма!

Роуан отскочи настрани и грабна първото, което успя да докопа, за да се защити от атаката ѝ. Стола от бюрото. Задържа го пред себе си. Острието се заби в дървото и когато той метна стола настрани, оръжието отиде заедно с него.

Сега тя му се нахвърли с голи ръце.

— Ако ме подложиш на Прибиране сега, ще лишиш Годар от атракцията му за дознанието утре — предупреди я.

— Не ща и да знам! — озъби се тя.

Това му каза всичко, което имаше нужда да знае. Не опираше до него — което означаваше, че би могъл да извърти нещата в по-добра посока. Стига да оживееше от яростта ѝ.

Вкопчиха се един в друг, сякаш провеждаха мач по Бокатор. На нейна страна бяха предимството на будното състояние и адреналинът и за по-малко от минута го бе приковала към пода. Пресегна се, измъкна кинжала си от стола и го опря в гърлото му. Сега бе оставен на милостта на жена, у която нямаше милост.

— Не на мен си разгневена — избъбри задъхано. — Убийството ми няма да ти помогне.

— Но ще ме накара да се почувствам добре — отвърна тя.

Роуан нямаше представа какво се е разиграло горе, но очевидно то силно бе разстроило изумрудената Косач Ранд. Може би Роуан би успял да го използва, за да обърне нещата в своя полза. Така че отправи изстрел в тъмното, предварващ нейния смъртоносен ход.

— Ако искаш да си го върнеш на Годар, има по-добри начини.

Тя мигом освободи натиска върху шията му и запрати ножа настрани. Стана от него и започна да крачи из сутерена като хищник, чиято плячка е била отнета от по-грамаден и зъл звяр. Роуан беше наясно, че не бива да задава въпроси. Просто стоеше и чакаше какво ще предприеме тя.

— Нищо от това не би се случило, ако не беше ти! — тросна се тя.

— Ами тогава може пак аз да го оправя — предложи той. — Да го оправя така, че да е изгодно и за двама ни.

Тя го стрелна с тъй рязък и недоверчив поглед, че той се опасяваше да не го нападне отново. Но жената отново се оттегли в собствените си мисли и се върна към нервното си крачене.

— Добре — каза тя, като очевидно говореше на себе си. Роуан почти виждаше колелца на механизъм да се въртят в главата ѝ. — Добре — повтори, но с по-голяма твърдост. Стигнала бе до някакво решение.

Обърна се към него, поколеба се за миг и после заговори:

— Преди съмване ще оставя вратата горе на стълбището отключена и ти ще избягаш.

Макар Роуан да се опитваше да открие ъгъл, от който да се яви възможност за него да оживее, не беше очаквал тя да каже това.