Нил Шустерман - Бурята

В центъра на светлия мраморен под бе инкрустираният златен символ на Косачите, а по периметъра на равни отстояния бяха разположени седем издигнати кресла, които биха могли да бъдат описани единствено като тронове. Естествено, те не бяха наричани тронове, а Седалища за размисъл, защото в гилдията на Косачите рядко наричаха нещата с истинските им имена. Всяко едно бе издялано от различен вид камък в почит към континентите, представлявани от Върховните Косачи. Паназиатското Седалище за размисъл бе изработено от нефрит, Евроскандинавското бе от сив гранит, Антарктика беше от бял мрамор, Австралия — червен пясъчник от Улуру, Югомерика беше от розов оникс, Северомерика беше шисти и пясъчник, наслоени като Гранд Каньон, а Седалището на Африка бе от изкусно издялани овали картуш, взети от гробницата на Рамзес II.

И всеки Върховен Косач — от първите, седели на тях, до настоящите — се оплакваше колко са неудобни.

Това беше преднамерено напомняне на Върховните Косачи, че макар да бяха на най-високите човешки постове в света, никога не биваше да се чувстват твърде удобно и да изпитват самодоволство.

— Никога не бива да забравяме аскетизма и самоотричането, които са ключови за нашия пост — бе казал Косач Прометей. Той бе надзиравал изграждането на Ендура, но така и не бе видял обетованата земя, защото се бе подложил на Самоприбиране преди завършването ѝ.

Залата на съвета имаше стъклен купол, който да я предпазва от природните стихии, но при хубаво време той можеше да бъде прибиран и съвещанията да се провеждат под открито небе. За щастие, денят бе приятен, защото куполът бе заял в прибрано положение за трети пореден ден.

— Кое му е толкова трудното да се поправи един прост механизъм? — възропта Върховният Косач Нзинга при влизането си сутринта. — Нямаме ли инженери, които да свършат това?

— На мен повече ми харесват заседанията на чист въздух — отбеляза Амундсен, антарктическият Върховен Косач.

— Е, да, защото креслото ти е бяло и не се напича толкова от слънцето като нашите — посочи Маккилоп от Австралия.

— Вярно, но пък се сварявам в тези кожи — отвърна Амундсен и посочи робата си.

— Сам си си крив за ужасните рунтави кожи — заяви Върховното острие Кало с влизането си. — Навремето е трябвало да направиш по-разумен избор.

— Намерил се кой да го каже — подхвърли Върховният Косач Кромуел от Евроскандия, като посочи високата дантелена яка на робата на Върховното острие, по модел на един от портретите на историческия ѝ патрон, от душенето на която тя постоянно бе в кисело настроение.

Кало махна в негова посока, като че отпъждаше досадна муха, и зае мястото си на ониксовия трон.

Последен пристигна Ксенократ.

— Много мило, че ни удостои с присъствието си — изрече Кало със сарказъм, който би могъл да разтопи целия мраморен под.

— Прощавайте — извини се той. — Проблеми с асансьора.

След като главният чиновник и парламентаристът се настаниха от двете страни на Върховното острие Кало, тя инструктира неколцина Косачи от екипите да отидат в различните чакални на комплекса. Не беше тайна коя бе най-важната точка в дневния ред. Средмериканският въпрос засягаше не само съответната част от света. Можеше да има траен ефект върху Форума на Косачите като цяло.

При все това Върховното острие Кало се облегна на неудобното си кресло и подхвърли невъзмутимо:

— Поне ще бъде ли забавно, Ксенократ, или ще ни отегчават часове наред с празни приказки?

— Едно поне мога да кажа за Годар — отвърна Ксенократ, — винаги е развлекателен. — Макар тонът, с който го изрече, да намекваше, че развлекателността не е задължително нещо добро. — Той ви е приготвил… изненада и мисля, че всички ще я харесате.

— Ненавиждам изненади — отсече Кало.

— Тази няма да я възненавидите.

— Чувам, че Косач Анастасия била истински огън — обади се Върховният Косач Нзинга, седнала чинно с изправен гръб сякаш в противовес на отпуснатата странично поза на Върховното острие.

Върховният Косач Хидейоши изсумтя неодобрително по повод на дръзкия младши Косач или може би по повод на младшите Косачи като цяло, но не се включи със словесен коментар.

— Не беше ли я обвинил по едно време в убийството на ментора ѝ? — подсмихна се Кромуел към Ксенократ.

Ксенократ се поразмърда неловко в креслото си тип Гранд Каньон.

— Беше печална грешка, твърде разбираема предвид информацията, с която разполагахме, но аз поемам пълната отговорност.