Нил Шустерман - Бурята

— Защо си тук? — попита я. — Да нямам рожден ден? — И после осъзна, че като нищо можеше и да е така. Толкова дни му се губеха помежду съживяванията, че вече нямаше представа коя дата е.

— Как можеш да продължаваш да правиш това? — попита го тя. — Връщаш се отново и отново, напълно готов за следващия мач. Отвращаваш ме. — Тя се изправи. — Би трябвало да си напълно сломен! Не мога да понеса, че не си!

— За мен е удоволствие да ти причинявам неудоволствие.

— Остави го да спечели! — настоя тя. — Само това е нужно да направиш!

— И после какво? — попита Роуан и седна в леглото. — Щом веднъж спечели, няма причина да не ме ликвидира.

Ранд помълча известно време.

— Нужен си му жив — каза тя, — та да те хвърли на милостта на Върховните Косачи при дознанието си.

Ранд бе удържала на обещанието си след съживяването му — каза му какво в действителност се бе случило на конклава. Разправи му за гласуването за поста Свещено острие и как Цитра беше осуетила плановете им.

— Единствената милост на Върховните Косачи ще бъде да ме подложат на бързо Прибиране.

— Да — съгласи се Ранд. — Така че междувременно през последните ти дни за теб ще е по-добре да оставиш Годар да спечели.

„Последни дни“ — помисли си Роуан. Отметките на умиранията му явно не бяха белязали коректно изминалото време, щом до дознанието оставаха броени дни. Назначено бе за първи април. Нима тази дата вече наближаваше?

— Би ли ме помолила да оставя Тайгър да спечели? — попита я той и за миг му се стори, че долови нещо у Ранд. Трепнало съжаление може би? Искрица съвест? Не вярваше тя да е способна на това, но си заслужаваше да проучи по-дълбоко.

— Не, разбира се — отвърна Ранд. — Защото Тайгър не ти прерязваше гърлото, нито ти изтръгваше сърцето, когато загубеше.

— Е, поне Годар не ми е пръснал мозъка.

— Защото иска да помниш — посочи Ранд. — Иска да осъзнаваш всичко, което ти е сторил.

Роуан намираше всичко това много смешно. Годар не можеше да извърши най-лошото спрямо него, защото паметта на Роуан, съхранявана в задния мозък на Бурята, не бе репликирана, откакто той излезе извън наблюдение. Така че ако мозъкът на Роуан бъдеше увреден, последното, което той щеше да помни, бе залавянето му в дома на Косач Брамс. Всички страдания, причинени от ръцете на Годар, щяха да бъдат изтрити — а изтрито страдание се равняваше на никакво страдание.

Сега, като гледаше Ранд, се почуди какъв вид страдание бе понесла тя от Годар. Със сигурност не такова като изтърпяното от Роуан, но нещастието ѝ бе налице. У нея имаше болка. Копнеж. Тайгър отдавна бе мъртъв и все пак още присъстваше.

— Отначало винях Годар за случилото се с Тайгър — произнесе спокойно Роуан. — Но това не бе избор на Годар, а твой.

— Ти се обърна срещу нас. Пречупи ми гръбнака. Наложи ми се да изпълзя само на ръце от онзи горящ манастир.

— Разплата — обобщи Роуан, като потуши пламналия у него гняв. — Разбирам потребността от разплата. Но той ти липсва, нали? Тайгър ти липсва.

Не беше въпрос, а констатация.

— Не знам за какво говориш — отвърна Ранд.

— Знаеш. — Роуан помълча за по-силен ефект. — Даде ли поне имунитет на семейството му?

— Не се налагаше. Родителите му са се отказали от него, преди да навърши осемнайсет. Когато го намерих, живееше сам.

— Поне извести ли ги, че е мъртъв?

— Защо да го правя? — В тона ѝ вече се долавяше оправдание. — И какво ме е грижа?

Роуан беше наясно, че я е притиснал в ъгъла, и му се искаше да злорадства, но не се поддаде на това. При мач Бокатор състезателят не злорадства, щом прикове противника си. Просто го приканва да се предаде.

— Сигурно е ужасно да гледаш Годар сега и да осъзнаваш, че не той е човекът, когото обичаш — промълви.

Ранд се превърна в истински ледник.

— Пазачите ще те отведат — каза му на излизане. — И ако пак се опиташ да проникнеш в главата ми, аз ще съм тази, дето ще ти пръсне мозъка.

Роуан умря още шест пъти, преди мачовете да престанат. Нито веднъж не позволи на Годар да спечели. Не че Годар не бе на няколко пъти на косъм от победата, но все още нямаше неразривна връзка между ума и тялото му и Роуан неизменно се възползваше от това.

— Ще изживееш нечувана агония — обеща му Годар при съживяването след последната схватка. — Ще бъдеш подложен на Прибиране в присъствието на Върховните Косачи и ще изчезнеш. Няма да бъдеш дори бележка под линия в историята, ще бъдеш заличен от нея. Сякаш никога не си живял.

— Разбирам как подобна мисъл ужасява теб — каза Роуан на Годар. — Но аз не изпитвам изгаряща нужда да превърна съществуването си в център на вселената. Изчезването напълно ме устройва.