Нил Шустерман - Бурята

— Нямах търпение за спаринг с теб — каза Годар и двамата започнаха бавно да се обикалят.

— Не се съмнявам — отвърна Роуан. — Ще е като някога в имението. Липсва ми доброто старо време, а на теб?

Устната на Годар затрепка, но той се усмихна.

— Минаха ли нещата както ти искаше? — подразни го Роуан. — Форумът на Косачите посрещна ли те с отворени обятия?

— Млъквай! — просъска Ранд. — Тук си да се биеш, не да говориш.

— Охо — рече Роуан. — Звучи ми, сякаш не е протекло точно според плана. Какво стана? Да не би Ксенократ да ви изхвърли? Отказаха да ви приемат обратно ли?

— Тъкмо обратното, приеха ни сърдечно — каза Годар. — Особено след като им разправих как жалкият ми стажант ни предаде и се опита да ни убие. Как горките Чомски и Волта бяха първите жертви на Косач Луцифер. Обещах да те предам в ръцете на тези гневни хорица. Но не и докато не съм готов, разбира се.

Роуан отгатваше, че това не е цялата история. Винаги познаваше, когато Тайгър лъже. Чуваше го в гласа му, а той не се бе променил, макар думите да бяха на Годар. Но каквото и да се бе случило, нямаше да успее да го изкопчи от негодника.

— Айн ще е рефер на мача — каза Годар. — И възнамерявам да бъда безпощаден.

Годар се хвърли напред. Роуан не стори нищо да се защити. Не се опита да избегне атаката. Годар го повали. Прикова го към пода. Айн обяви победа за Годар. Стана твърде лесно и Годар го знаеше.

— Мислиш, че ще ти се размине, като не отвръщаш на боя ли?

— Ако желая да изгубя мач по Бокатор, това си е мое право — заяви Роуан.

— Тук нямаш права — озъби му се Годар.

Атакува го отново и за пореден път Роуан се опълчи на инстинкта си за самозащита, като остави тялото си отпуснато. Годар го повали като парцалена кукла и се разбесня.

— Бий се, проклет да си!

— Не — отвърна спокойно Роуан. Видя по лицето на Ранд лека усмивка, но тя я потисна, щом усети погледа му.

— Ще подложа на Прибиране всичките ти близки хора, ако не се биеш с мен! — заплаши Годар.

Роуан сви рамене.

— Няма да можеш. Косач Брамс вече прибра баща ми и даде на останалите от семейството имунитет, от който ще се ползват още единайсет месеца. А на Цитра не можеш да посегнеш, доказа, че е твърде умна, та да ти се даде.

Годар отново му се нахвърли. Този път Роуан просто се отпусна на пода с кръстосани крака.

Годар се отдалечи от него. Блъсна с юмрук стената и остави хлътнатина.

— Знам кое ще го накара да се бие — обади се Ранд, пристъпи напред и се обърна към Роуан. — Дай най-доброто от себе си срещу Годар и ще ти кажем какво стана на конклава.

— Нищо подобно няма да правиш! — възпротиви се Годар.

— Искаш ли истински мач, или не?

Годар се поколеба, после се предаде.

— Е, добре.

Роуан се изправи. Нямаше причини да вярва, че те ще удържат на думата си, но колкото и да искаше да откаже на Годар неговия мач, от друга страна, също тъй желаеше шанса да го повали. Да бъде също тъй безпощаден, както той щеше да е към него.

Ранд обяви началото на нов мач. Двамата закръжиха един около друг. Отново Годар направи първия ход, но този път Роуан реагира с приклякане и умело поставен лакът. Годар се усмихна, като си даде сметка, че ще има истински мач.

Когато започнаха брутална битка, Роуан осъзна, че Годар беше прав. Жилестото тяло на Тайгър и мозъкът на Годар бяха мъчна за надделяване комбинация. Но Роуан нямаше да позволи на Годар да възтържествува. Нито сега, нито никога. В Бокатор Роуан бе най-добър под напрежение и този път не беше изключение. Изпълни серия от движения, които забавиха с една идея темпото на Годар, и Роуан успя да го просне и прикове към земята.

— Предай се! — викна младежът.

— Не!

— Предай се! — настоя Роуан.

Но Годар не го стори, така че Ранд трябваше да обяви края на мача.

В мига, когато Роуан пусна противника си, Годар се изправи, отиде до един шкаф и извади пистолет, който тикна в ребрата на Роуан.

— Нови правила — процеди, после дръпна спусъка и пусна куршум, който прониза сърцето на Роуан и строши лампа в другия край на помещението.

Роуан усети как над него се спуска мрак, но преди да го погълне, той се изсмя кратко.

— Измамник — промълви и умря.

— Непочтен ход — посочи Ранд.

Годар постави пистолета в ръката ѝ.

— Никога не приключвай мач, докато аз не ти кажа — изръмжа.

— Е, какво беше това? Прибиране ли? — попита тя.

— Ти сериозно ли говориш? И да пропусна шанса си да го тръшна в краката на Върховните Косачи при дознанието ми? Откарай го в неконтролиран съживителен център. Искам го обратно възможно най-скоро, че да мога да го убия пак.