Нил Шустерман - Бурята

Може да гледате красива градина и да се възхищавате на вълшебството на природата, но в такова място природата изобщо не съществува. Тъкмо обратното, градината е продукт на грижлива обработка и вложена обич. С големи усилия тя е предпазвана от по-издръжливите бурени, които природата използва, за да подкопае и задуши разкоша ѝ.

Природата е сбор от цялата себичност, подтикваща всеки един биологичен вид да се стреми с нокти и зъби към оцеляване чрез погазване на потребностите на другите.

Направих усилие да променя всичко това.

Подмених природата с нещо далеч по-добро: целенасочено намерение. Сега светът е изумително красива цъфтяща градина.

Да бъда наричана неестествена, е голям комплимент. Защото не превъзхождам ли аз природата?

Гневът на Годар не се уталожваше.

— Дознание! Би трябвало да разкъсам малката тюркоазена мърла на парченца, докато не остане нищо за съживяване от нея!

Ранд изфуча надолу по централното стълбище подир Годар, за да напуснат конклава. Беше загърбила собствената си ярост, за да се справи с неговата.

— Тази вечер трябва да се срещнем с Косачи симпатизанти — каза му. — Не са те виждали от година, а гилдията още не може да се отърси от стъписването, че си се появил.

— Нямам ни най-малко желание да общувам с Косачи, били те дружелюбно настроени или не — отсече той. — Само едно нещо искам да направя в този момент, отдавна му беше време.

Той се обърна към един от упоритите зяпачи, изчакали края на конклава, та да зърнат Косачите. Измъкна от робата си нож и се приближи към мъж, който бе в пълно неведение какво се задава. Подложи го на Прибиране с един-единствен удар, нанесен отдолу нагоре, и кръвта му оплиска стълбите. Хората около него се разбягаха като плъхове, но той успя да улови най-близката жена. Не искаше да знае коя е и какъв е приносът ѝ към света, ако изобщо имаше такъв. За Годар тя имаше едно-единствено предназначение. Зимното ѝ палто беше дебело, но острието проникна през него без особено съпротивление. Писъкът ѝ бързо секна, когато тя рухна на земята.

— Годар! — извика един от другите Косачи, тръгващ си от конклава. Беше Косач Бор, дразнещо неутрален човек, който никога не вземаше страна в нищо. — Нямаш ли срам? Покажи малко приличие!

Годар се обърна настръхнал към него и Бор отстъпи, сякаш Годар можеше да го нападне.

— Не чу ли? — кресна му. — Аз изобщо не съм Годар. Представлявам само седем процента от себе си! — И посече друг човек, тичащ надолу по стълбите.

Айн едва успя да го дръпне и да го дотътри до лимузината им.

— Приключи ли? — попита го, когато потеглиха, без да крие колко му е ядосана. — Или да се отбием в някой бар, където да пийнем и да подложим на Прибиране всички клиенти?

Той насочи показалец към нея, също както го бе направил с Ксенократ. Страховитият предупредителен показалец на Годар. „Пръстът на Тайгър“ — помисли си тя, но побърза да прогони мисълта от съзнанието си.

— Дързостите ти не са ми по вкуса! — изръмжа ѝ.

— Тук си благодарение на мен — подсети го тя. — Не го забравяй.

Отне му известно време да се успокои.

— Нека от администрацията на Форума намерят семействата на хората, които току-що подложих на Прибиране. Ако искат имунитет, ще трябва те да дойдат при мен. Махам се от Фулкръм Сити и ще се върна чак в деня след дознанието. Като Свещено острие.

Роуан бе събуден още на съмване от наемните телохранители на Годар.

— Приготви се за мач — казаха му и пет минути по-късно го изведоха на верандата, където го очакваха Ранд и Годар. Ранд бе с робата си, но Годар бе бос и без риза, само с хлабави шорти в същия син цвят като робата му, но диамантите милостиво бяха спестени. Не бе виждал Годар от деня, когато влезе в стаята му за пръв път, едва способен да се движи в онова приспособление, наречено инвалидна количка. Това бе преди малко повече от седмица, а ето че сега командваше тялото на Тайгър като свое собствено. Роуан си помисли, че би могъл да повърне, ако имаше нещо в стомаха, но този път не даде израз на чувствата си. Ако Годар се хранеше от нещастието му, то Роуан нямаше да му позволи да пирува с него.

Роуан знаеше кой ден е — фойерверките отвън преди седмица бяха отбелязали Нова година. Днес беше осми януари. Конклавът се бе провел вчера. Което означаваше, че имунитетът му е изтекъл.

— Върна ли се вече от конклава? — с престорена безгрижност подхвърли Роуан. — Очаквах да поостанеш няколко дни да разиграваш там сценки на възкръснал.