Нил Шустерман - Бурята

Косач Кюри вече беше вътре, но тя не би се и обърнала към нея, жената си имаше достатъчно грижи на главата. Нямаше как да помоли и Косач Мандела — той беше председател на Бижутерийната комисия и щеше да бъде ангажиран с раздаване на пръстени на стажантите, на които предстоеше да бъдат ръкоположени за Косачи. Косач Ал-Фараби бе възможен избор, но вече я бе подиграл за лошите ѝ познания по парламентарната процедура и просто отново щеше да ѝ се присмее. Трябваше ѝ някой приятелски настроен, който би я посветил в структурните машинации на Форума на Косачите. Как се правеха нещата… и как не се правеха.

Отново си припомни как Бурята бе открила пролука в собствените си закони, която ѝ бе позволила да ѝ заговори в състоянието между живота и смъртта. Казала ѝ беше, че тя е важна. Критично важна дори. Подозираше, че част от това се отнасяше към действията ѝ днес. Сега бе ред на Анастасия да открие пролука и да я разшири достатъчно, та да промъкне всички Косачи през нея.

Накрая се спря на достоен съзаклятник.

— Косач Сервантес — каза и леко го хвана за ръката, — може ли да поговорим?

Бяха ръкоположени двама нови Косачи, а двама стажанти бяха отхвърлени. Онзи, който бе изтичал за монетата, по ирония стана Косач Торп — кръстен на прочут олимпийски атлет, известен с бързината си. Другата стана Косач Маколиф по името на първата жена астронавт, загинала при космическа катастрофа, случила се далеч преди ужасните космически катастрофи от постморталната епоха.

Косачите бяха изправени на нокти, обзети от напрегнато очакване, когато излязоха стажантите, очакващи своите изпитания. В главите на всички бе гласуването за Свещено острие, но Ксенократ си бе наумил, че то няма да се случи, преди да се проведат тестовете, защото какъвто и да бе резултатът от изборите, после щеше да му е невъзможно да въведе ред, за да се свърши друга работа.

Предизвикателството, поставено от Косач Салк, бе тест за познаването на отровите. От всеки стажант се искаше да приготви конкретна отрова и нейния антидот и после да ги поеме последователно. Шестима успяха, трима не и се докараха до временна смърт, така че трябваше да бъдат пратени в съживителен център.

— И така — рече Ксенократ, след като последният изпаднал във временна смърт стажант бе отнесен, — има ли още нещо, преди да пристъпим към гласуването?

— Обявявайте го и толкова! — обади се глас, в който личеше разбираемо раздразнение.

— Добре тогава. Моля, пригответе таблетите си. — Той замълча, докато Косачите се подготвяха за моменталното електронно гласуване, криейки таблетите между гънките на робите си, така че дори съседът им да не види за кого гласуват. — Гласуването ще започне по знак от мен и ще трае десет секунди. Глас, пуснат след това, ще се зачете като въздържал се.

Анастасия не каза нищо на Косач Кюри. Вместо това срещна погледа на Сервантес, който ѝ кимна. Тя пое дълбоко дъх.

— Начало! — обяви Ксенократ и гласуването започна.

Анастасия пусна гласа си в първата секунда. После зачака… и чакаше ли, чакаше със затаен дъх. Моментът трябваше да бъде уцелен прецизно. Нямаше място за грешки. И тогава на осмата секунда тя се изправи и се провикна достатъчно високо, та всички да я чуят:

— Призовавам за дознание!

Свещеното острие се изправи.

— Дознание? Насред гласуване сме!

— В края на гласуване сме, Ваше Превъзходителство. Времето изтече, всички гласове вече са подадени. — Анастасия не позволи на Свещеното острие да я прекъсне. — До момента на обявяване на резултатите всеки от Косачите, който е взел думата, има право да изиска дознание.

Ксенократ погледна към парламентариста, който каза:

— Тя има право, Ваше Превъзходителство.

Поне сто Косачи възроптаха шумно, но Ксенократ, отдавна вече отказал се от чукчето си, ревна насреща им с ярост, която сподави възраженията.

— Настоявам да се контролирате! — нареди. — Всеки, който не е в състояние да го стори, ще бъде отстранен от този конклав! — После се обърна към Анастасия. — На какви основания изискваш дознание? Дано са сериозни.

— На основание, че господин Годар не е достатъчно Косач, та да заеме поста Свещено острие.

Годар не можа да се сдържи.

— Какво?! Това очевидно е някаква тактика да се протака гласуването.

— Гласуването вече приключи — припомни му Ксенократ.

— Ами нека тогава главният чиновник съобщи резултатите! — настоя Годар.

— Извинете — намеси се Анастасия, — но аз имам думата и резултатите не могат да бъдат съобщени, докато аз не приема, или дознанието, искано от мен, не бъде отказано.