Нил Шустерман - Бурята

— Спрете! — смъмри ги тя. — Вайкането, че небето ще се стовари, не помага с нищо това да бъде спряно.

— Трябва да го победиш, Мария — промълви Косач Сервантес. — Трябва!

— Това и възнамерявам да направя.

Тя погледна към Анастасия, изправила се до нея.

— Готова ли си? — попита Анастасия.

Въпросът беше смехотворен. Как можеше някой да е готов за битка с призрак? Дори нещо по-лошо от призрак, мъченик.

— Да — отвърна тя на Анастасия, защото какво друго ѝ оставаше да каже? — Да, готова съм. Пожелай ми късмет, скъпа.

— Няма да го направя. — И когато Мария въпросително погледна Анастасия за обяснение, момичето се усмихна и каза: — Късметът е за слабаците. Ти имаш историята на своя страна. Имаш тежест и авторитет. Ти си Гранд дамата на смъртта… — И после добави: — … Ваша Светлост.

Мария не можа да сдържи усмивката си. Това момиче, което тя поначало не бе искала да поеме, беше станало най-големият ѝ поддръжник. Най-верният ѝ приятел.

— Е, в такъв случай ще го смачкам — заяви Мария и след тези думи пое към предната част на залата, където се изправи гордо в цял ръст срещу крайно непочитаемия Косач Годар.

Решено бе да се наруши традицията и да се ръкоположат новите Косачи, а после преди гласуването да бъдат изпитани стажантите. Това щеше да даде време на всички да осмислят дебата — но предвид състезателното му естество за това бе нужен далеч по-дълъг период от няколко часа.

Косач Кюри се върна от дебата емоционално изтощена. Анастасия го прозря, но Мария успешно го прикри от всички други.

— Как бях? — попита.

— Забележителна — отвърна Анастасия и всички седнали наоколо направиха приблизително същия коментар, само че бе надвиснало мрачно предчувствие, което хвърляше сянка и върху най-сърдечните благопожелания този следобед.

Косачите бяха разпуснати в ротондата за много нужната им след дебата почивка. Може би всички бяха все още сити от обяда, но така или иначе никой не посегна към следобедните лакомства. По изключение цялата гилдия сякаш бе в съгласие, че предстоящото бе далеч по-важно от храната.

Косач Кюри бе заобиколена от ядрото свои поддръжници като от защитна стена: Мандела, Сервантес, Анджелоу, Сун Дзъ и неколцина други. Както винаги Анастасия се чувстваше недостойна да е сред тези видни фигури, но те я приеха радушно като равна.