Нил Шустерман - Бурята

— Номерът е да се яде бавно — поясни той. — Кротувай, та да сместиш пудинга, така казваше майка ми. — И когато посегна да си вземе парче пай, Анастасия ясно видя, че ръцете му треперят.

— Трябва да се проверите — посъветва го. — Нанитите ви може да имат нужда от настройка.

— От вълнението е — промърмори той. — Не всеки ден избираме ново Свещено острие.

— Може ли Косач Кюри да разчита на гласа ви?

Той се позасмя на това.

— Е, със сигурност няма да гласувам за Ницше!

После се извини и се изгуби в тълпата с парчето си ябълков пай.

На продавачите на оръжия им бе казано, че няма да има време да демонстрират стоката си на този конклав, и бяха отпратени да си стягат багажа. Следобедът принадлежеше на Косачите Ницше и Кюри, като всеки щеше да се опита да убеди колегията да гласува за него.

— Знам, че не го искаш — каза ѝ Анастасия, — но си длъжна да се престориш, че е обратното.

Косач Кюри я погледна с лека насмешка.

— Да не би да ме инструктираш как да се представя пред Форума на Косачите?

— Не… — отвърна Анастасия, но после си припомни как бе подходил Косач Морисън. — Всъщност, да, това правя. Цялата тази история ми прилича на конкурс за популярност в гимназията, а аз съм много по-близо до тази действителност от теб.

Косач Кори се засмя невесело.

— Улучи право в десетката, Анастасия. Точно това представлява Форумът на Косачите, гимназия с основен предмет убийство.

Свещеното острие в един от последните си актове като такъв, обяви дневния ред на следобедното заседание. Всеки от двамата номинирани щеше да изнесе импровизирана реч, а после щеше да се проведе дебат, в който модератор щеше да бъде парламентаристът, седящ отдясно на Свещеното острие. След като минеше частта със задаването на въпроси, главният чиновник на Форума на Косачите, седящ отляво на Свещеното острие, щеше да събере бюлетините при тайно гласуване.

Двамата номинирани щяха да използват много модерен технологичен метод, за да решат кой ще говори пръв: хвърляне на монета. Уви, тъй като материалните пари не бяха вече често срещани в света, наложи се да бъде пратен един от стажантите до офиса на Форума на Косачите да издири такава.

Докато чакаха монетата, нещата добиха извънредно сюрреалистичен обрат.

— Извинете, Ваше Превъзходителство — изрече треперещ глас. И после отново, този път по-уверено: — Ваше Превъзходителство, извинете ме!

Беше Косач Брамс. Имаше някаква промяна у него, но Анастасия не можеше да схване каква точно.

— Конклавът дава думата на Почитаемия Косач Брамс — обяви Ксенократ. — Но, моля те, побързай с това, което имаш да кажеш, та да си продължим работата.

— Имам друга номинация.

— Съжалявам, Косач Брамс, но не можеш да номинираш себе си. Някой друг трябва да го направи.

Неколцина Косачи се изсмяха презрително.

— Не себе си ще номинирам, Ваше Превъзходителство.

Той прочисти гърло и в този момент Анастасия осъзна кое беше различното у него. Беше сменил робата си! Все още беше прасковена кадифена роба със светлосин кант, но в тази имаше пришити опали, които блещукаха като звезди.

— Желая да номинирам Почитаемия Косач Робърт Годар за Свещено острие на Средмерика.

За миг настана тишина… тук-там последваха още смехове, но вече не бяха презрителни. Бяха нервни.

— Брамс — изрече отчетливо Ксенократ, — в случай че си забравил, Косач Годар е мъртъв вече повече от година.

В този момент тежките бронзови врати на залата за конклави започнаха бавно да се отварят.