Нил Шустерман - Бурята

После се изправи Косач в кораловорозова роба, украсена с камъни турмалин и каза:

— Аз номинирам Косач Ницше.

— Очаквах го от нея — изрече с неприязън Косач Ал-Фараби. — Новият ред не пропуска възможност да заграби власт.

Раздадоха се подвиквания в знак на подкрепа и на гняв, от които стените се разтресоха, а яростното чукане с чукчето на Ксенократ само добави ритъм към врявата. Номинацията на Косач Ницше бе подкрепена от друг Косач в роба със скъпоценности.

— Ще има ли други номинации, преди да обявя обедната почивка? — извика Свещеното острие.

И макар че бе номиниран Косач Труман, един от видните независими, вече бе твърде късно. Линиите на битката бяха очертани и неговата номинация дори не бе подкрепена.

— Как ти дойде на ум?!

Косач Кюри отиде при Константин в ротондата в мига, в който бяха разпуснати за обяд. И макар той да беше висок мъж, като че се смали пред гнева на Гранд дамата на смъртта.

— Ето че вече знаем причината, поради която двете бяхте атакувани.

— За какво говориш?

Но Анастасия се досети преди Мария.

— Някой е знаел!

— Да — потвърди Константин. — Избирането на Върховен Косач би трябвало да е тайна, но някой е бил наясно, че Ксенократ ще оваканти поста Свещено острие. И този човек е искал да предотврати участието ти в изборите, Мария, както и да попречи на протежето ти да обедини младшите Косачи в гласуването за кандидат, който подкрепя старите разбирания.

Това донякъде посмекчи Косач Кюри. Даде си момент да поразсъждава над чутото.

— Мислиш ли, че е Ницше?

— Не ми се вярва — отвърна Константин. — Вярно, че е от новия ред, но не е такъв тип. Повечето Косачи от новия ред се движат по ръба на закона, без да го нарушават докрай, и Косач Ницше не е по-различен.

— Кой тогава?

Косач Константин нямаше отговор на този въпрос.

— Така или иначе с номинирането ти първа получаваме предимство. Това ни позволява да видим как реагират другите и дали няма да се издадат.

— А ако Константин не те беше номинирал, аз щях да го направя — намеси се Косач Мандела, присъединил се към тях.

— Също и аз — рече Косач Твен.

— Ето, виждаш ли? — заключи Константин с доволна усмивка. — Номинацията ти е била предопределена. Просто исках да я гарантирам стратегически.

— Но аз не искам да бъда Свещено острие! Старала съм се да се опазя от това през целия си живот! — Забеляза Косач Меир, която бе застанала на ръба на групичката. — Голда! — обърна се към нея. — Защо не ти? Винаги знаеш какво точно да кажеш, за да мотивираш хората. Би била забележително Свещено острие!

Косач Меир вдигна ръце.

— О, небеса, не! — възкликна. — Бива ме с думите, но не и с тълпите от хора. Това, че историческият ми патрон е била силен лидер, не значи, че и аз мога да бъда такъв. На драго сърце ще ти пиша речите, но по-далеч не бих отишла.

По лицето на Косач Кюри, обикновено белязано със стоицизъм, бе изписано нетипично огорчение.

— Неща, които съм вършила в миналото, същите онези, за които ме прославят, ме дисквалифицират като евентуално Свещено острие.