Нил Шустерман - Бурята

— Добре казано — съгласи се Косач Твен. — Имам нужда да вярвам, че добродетелите ще възтържествуват над егоизма на новия ред. — Но после се подсмихна към Косач Меир. — От друга страна, Голда, речта ти звучи като в предизборна кампания за поста Свещено острие.

Тя се разсмя от все сърце на това.

— Не го искам този пост, дори да ме молят.

— Не може да не си чувала слуховете все пак — настоя Косач Твен.

— Голи слухове са. Оставям клюкарстването на Косачи, които още не са направили кръговрат във възрастта си. Аз съм твърде стара да се занимавам с дребнави кроежи.

— Какви слухове? — обърна се Анастасия към Косач Кюри.

Но Косач Кюри бе скептична по темата.

— На всеки няколко години тръгват приказки, че Ксенократ ще се оттегли като Свещено острие, но той така и не го прави. Според мен сам пуска мълвата, за да е сигурен, че ще е в центъра на всички разговори.

Когато подслуша няколко разговора, Анастасия установи, че той е успял. Където не одумваха Косач Луцифер, правеха догадки за Ксенократ. Че вече се е подложил на Самоприбиране, че му се е родило дете, че е имал трагичен инцидент при подмладяване и се е озовал в тялото на тригодишен. Предположенията бяха съвършено необосновани и като че никой не се смущаваше, че някои от клюките бяха напълно нелепи. Това бе част от забавлението.

Анастасия, с нейната си специфична арогантност, бе очаквала да има повсеместни обсъждания за опитите за покушение срещу нея и Мария, но повечето Косачи като че не бяха осведомени за тях.

— Не чух ли, че вие двете сте се укривали? — попита Косач Секвоя. — Във връзка с Косач Луцифер ли беше това?

— Нищо подобно — отсече Анастасия по-рязко и решително, отколкото бе възнамерявала.

Мария се намеси, за да я предпази от още по-голям гаф.

— Беше просто група неприемливи. Принудиха ни да водим номадско съществуване, докато не бяха прочистени.

— Е, радвам се, че с това е приключено — каза Косач Секвоя и насочи вниманието си към бюфета.

— Приключено? — невярваща изрече Анастасия. — Все още нямаме представа кой е стоял зад всичко това.

— Така е — спокойно отвърна Мария — и въпросният човек като нищо може да е тук, в ротондата. Най-добре да се правим на безгрижни.

Константин ги бе информирал за подозрението си, че зад атаките може да стои Косач, и сега работеше по тази версия. Анастасия огледа изпълнената до краен предел ротонда, за да го открие. Не бе трудно да бъде забелязан с изпъкващата му алена роба — макар че, за щастие, по нея нямаше скъпоценности. Константин запазваше позицията си на неутралитет.

— Радвам се, че сте върнали очите си — каза му Анастасия, когато го приближи.

— Още са чувствителни към светлина — обясни той. — Сигурно им трябва време да свикнат.

— Някакви нови следи?

— Не — отвърна той откровено. — Но подозирам, че по време на този конклав на повърхността ще изплават фекални нечистотии. Ще видим доколко ще се развони на заговор.

— Как би оценила първата си година?

Анастасия се обърна и видя друг младши Косач в роба от преднамерено протъркан и разръфан дънков плат. Това беше Косач Морисън. Беше ръкоположен един конклав преди нея. Беше хубав младеж и се опитваше да прилага към работата си на Косач правилата от гимназията, които изненадващо го бяха отвели по-далеч, отколкото Анастасия бе очаквала.

— Годината беше… изпълнена със събития — отговори тя неопределено, тъй като не искаше да влиза в подробности пред него.

— Не се и съмнявам! — усмихна ѝ се той.

Тя се опита да се измъкне, но се оказа обкръжена от групичка младши Косачи, изникнали ненадейно в близост.

— Харесва ми как даваш на хората едномесечно предизвестие — коментира едно момиче, чието име тя не си спомняше. — Може и аз да го пробвам.

— Какво е да придружаваш Косач Кюри при Прибиране? — попита друг млад Косач.

Анастасия се помъчи да бъде любезна и търпелива, но се чувстваше неловко да бъде в центъра на вниманието им. Искаше да има приятели на близка до своята възраст във Форума на Косачите, но мнозина от тях твърде усърдно се домогваха да спечелят благоволението ѝ.

— Внимавай — предупреди я Мария след Конклава на жътвата, — иначе може да се озовеш с антураж.

Анастасия не желаеше да има антураж, нито да общува с Косачи, които притежаваха такъв.

— Трябва да идем заедно на Прибиране — предложи Косач Морисън с намигане, което я подразни. — Ще е забавно.

— Забавно? — повдигна вежда тя. — Значи си се ориентирал към новия ред?