Нил Шустерман - Бурята

Косач Кюри не каза нищо повече, ала думите ѝ се задържаха със силата на жуженето на тоналистите, за което Цитра можеше да се закълне, че звуча в главата ѝ чак до края на деня.

В деня на Зимния конклав, 7-ми януари, Годината на раптора, сутринта бе мразовита, но безветрена. Бе естествен за сезона студ — Бурята не се намесваше в метеорологията заради Косачите. На моменти те се оплакваха от неудобствата, причинявани от времето, и твърдяха, че Бурята им прави напук, което бе нелепо, но някои хора просто не можеха да се въздържат да ѝ приписват човешки недостатъци.

Гвардията на Острието имаше далеч по-масирано присъствие от обичайното за Зимния конклав. Главната ѝ цел винаги бе била да овладява тълпите и да се погрижи Косачите да изкачват безпрепятствено каменните стъпала към церемониалната сграда. Но този път стълбището бе обрамчено от непрекъснати редици гвардейци, застанали плътно рамо до рамо, а зад тях разочарованото множество едва успяваше да зърне Косачите при минаването им.

Някои хора силом си пробиваха път, за да направят снимки или да се осмелят да докоснат робата на Косач. В миналото такива свръхентусиазирани граждани бяха издърпвани назад към общата маса със строг поглед или укор. Днес гвардейците бяха инструктирани да ги отстраняват с куршуми. Достатъчно бе неколцина изпаднали във временна смърт да бъдат спешно пратени в съживителни центрове, та другите да се вразумят. Така редът бе напълно възстановен.

Както и по отношение на всичко друго, Косачите имаха коренно противоположни мнения за допълнителните охранителни мерки.

— Не ми харесва — мърмореше Косач Салк. — Не е ли редно всички тези хора поне да ни видят в цялата ни слава, а не само когато ги подлагаме на Прибиране?

Косач Брамс възрази на такава гледна точка.

— Приветствам мъдростта на Свещеното острие да осигури по-строга охрана — заяви той. — Нашата безопасност е над всичко.

Косач О’Кийф коментира, че трябвало просто да изградят подземен тунел, по който Косачите да влязат в сградата, и макар да го каза с горчива ирония, Косач Карнеги отбеляза, че това било първата добра идея, осенила О’Кийф от години насам.

Разногласията набъбваха и Косачите се наежваха един срещу друг, преди още да са влезли в сградата.

— Веднъж щом бъде премахнат Косач Луцифер, всичко това ще се уталожи и нещата ще се върнат към нормалното си състояние — твърдеше не един Косач, сякаш отстраняването на отдалия се на саморазправа индивид в черна роба бе някакъв универсален лек.

Тюркоазената Косач Анастасия се опитваше да поддържа самоуверено изправена стойка като на Косач Кюри, докато се качваше по стълбите, и полагаше всички усилия да отпрати надалеч Цитра Теранова за този ден и да си позволи да бъде изцяло Косач и външно, и отвътре. Чуваше пътем недоволното мърморене по повод Косач Луцифер, но то ѝ даде кураж, вместо да я разтревожи. Не само че Роуан бе още на линия, но те го наричаха Косач Луцифер, тоест, приемаха го като един от тях, та макар и да го правеха неволно.

— Наистина ли вярват, че като спрат Роуан, ще изчезнат всички нередности, които са налице във форума на Косачите? — попита тя Косач Кюри.