Нил Шустерман - Бурята

— Някои предпочитат да не виждат никакви нередности — отвърна Мария.

На Анастасия ѝ бе трудно да го повярва. Но от друга страна, да посочиш някого като изкупителна жертва за сложни проблеми, беше лесният изход и любимо развлечение на човечеството от пещерната ера насам, когато първата тълпа първобитни хора запратила камък по някого.

Неприятната истина бе, че разколът сред Косачите вече зееше като дълбока рана, нанесена при Прибиране. Налице бе „новият ред“, стремящ се да наложи оправдание за садистичните си апетити, и старата гвардия, която се пенеше как трябвало да бъде, но не предприемаше никакви действия в тази насока. Двете фракции бяха в смъртна хватка, но нито едната не можеше да умре.

Както винаги, имаше изобилие от закуски, сервирани в ротондата, където Косачите се събираха неформално преди започването на конклава. Тази сутрин угощението бе бюфет с морски дарове, подредени с невероятно художествено умение. Парчета пушена сьомга и маринована херинга, камари скариди и стриди върху лед, ръчен хляб и безброй видове сирена.

Анастасия си бе мислила, че няма апетит, но това кулинарно изобилие можеше да накара мъртвите да се надигнат за едно последно хранене. И все пак отначало се поколеба да си вземе, защото имаше чувството, че ще разтури скулптура. Ала след като останалите Косачи — и добрите, и лошите — нападнаха бюфета като пирани, Анастасия се предаде и стори същото.

— Това е неофициален ритуал, датиращ от старото време — беше ѝ казала веднъж Косач Кюри. — Дори най-аскетичните и сдържани Косачи са се отдавали на пируване три пъти годишно без угризения.

Мария насочи вниманието на Анастасия към групите Косачи и как те се бяха разделили по интереси. Никъде разцеплението не бе толкова очевидно, колкото тук, в ротондата. Косачите от новия ред пращаха ясно доловими послания — дръзки и нахакани, отличаващи се от по-дискретната самомнителност на останалите.

— Всички ние сме арогантни — казала ѝ беше веднъж Мария. — Та нали сме избрани тъкмо защото сме най-мъдрите и достойните. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е да бъдем смирени в дързостта си.

Анастасия обхвана с поглед множеството и бе неприятно изненадана да види колко много от Косачите са променили робите си, като бяха вкарали в тях инкрустирани скъпоценни камъни, което, благодарение на Годар, техния мъченик, се бе превърнало в символ на новия ред. Когато Цитра за пръв присъства на конклав като стажант, имаше далеч повече независими Косачи, които не се обвързваха с нито една фракция, но такива сега бяха много малко и линията в пясъка се бе превърнала в яма, заплашваща да погълне онези, които не вземаха страна. Ужасена бе да види, че Почитаемият Косач Неру бе добавил аметисти към сивата си роба.

— Волта беше мой стажант — обясни Неру. — Когато се присъедини към новия ред, приех го като лична обида… Но после той умря в пожара в тоналисткия манастир и почувствах, че му дължа непредубеденост. Сега намирам радост в Прибирането и изненадващо, това не е нещо ужасно.

Анастасия хранеше твърде голямо уважение към Почитаемия Косач, за да изказва пред него мнението си, но Мария не беше от тези, които ще си замълчат тактично.

— Знам, че ти държеше на Волта — заяви Косач Кюри, — но скръбта не е извинение за безчинствата.

Неру буквално онемя, каквато и бе целта на репликата.

Стояха и похапваха сред сходно мислещи Косачи и те всички окайваха посоката, в която бе поела гилдията на Косачите.

— Изобщо не биваше да им позволяваме да си лепнат етикета „новия ред“ — каза Косач Мандела. — Нищо ново няма в онова, което вършат. А да бъдем определяни ние, останалите, които държим на принципите на основателите, като „старата гвардия“, ни принизява. Далеч по-напредничави сме от тях, дето обслужват първичните си апетити.

— Не може да говориш така, след като току-що излапа половин кило скариди, Нелсън — подкачи го Косач Твен.

Думите му предизвикаха смях сред неколцина, но на Косач Мандела не му беше смешно.

— Храната, поднасяна на конклавите, е предназначена да компенсира иначе скромен и аскетичен живот — каза Мандела. — Но това не означава нищо, когато има такива сред нас, които нищо не си отказват.

— Промяната е нещо добро, стига да служи на всеобщото благо — отбеляза Косач Кюри. — Но новият ред обслужва единствено своето благо.

— Не бива да се отказваме от борбата в името на доброто, Мария — намеси се Косач Меир. — Трябва да поддържаме добродетелите на нашата гилдия, да демонстрираме най-висок морал. Длъжни сме винаги да извършваме Прибирането с мъдрост и състрадание, защото това е същността на професията ни — никога да не отнемаме живот с лека ръка. Работата ни е бреме, не наслада. Тя е привилегия, не развлечение.