Нил Шустерман - Бурята

Анастасия никога не бе предполагала, че ще има шанса да участва в комисия толкова скоро след ръкополагането си за Косач, а още по-малко, че ще я оглавява.

— За мен е чест, че ме смятате способна да председателствам комисия…

— О, повече от способна си — прекъсна я Косач Анджелоу.

— Мая е права — кимна Сервантес. — Вероятно си единствената сред нас, която е в състояние да оправдае създаването на такава комисия.

Главата ѝ се завъртя при мисълта, че опитни Косачи като Сервантес и Анджелоу ѝ възлагат толкова големи надежди. Замисли се за младите Косачи, които гравитираха към нея. Би ли могла да насочи ефективно енергията им към съблюдаване на завета на Косачите основатели? Нямаше как да знае, без да се опита. Вероятно трябваше да престане да избягва младшите Косачи и активно да ги ангажира.

Когато се върнаха в залата за конклави, Анастасия разказа на Косач Кюри за идеята. Тя бе доволна, че протежето ѝ е набелязано за такава важна роля.

— Време е да дадем на младшите Косачи смислена посока — каза. — Напоследък изглеждат крайно невъодушевени.

Анастасия бе готова да направи предложение за създаването на комисията по-късно през деня, само че нещата претърпяха коренен обрат преди разпускането за обедна почивка.

След като Косач Рокуел бе порицан, задето бе подложил на Прибиране твърде много неприемливи, а Косач Ямагучи бе похвалена за артистизма на работата си, Свещеното острие Ксенократ направи съобщение.

— Това засяга всички ви — започна той. — Както знаете, аз съм Свещено острие на Средмерика още от Годината на лемура…

Залата изведнъж напълно притихна. Той не бързаше, остави тишината да се нагнети, преди да продължи.

— И макар четирийсет и три години да са само капка в морето, все пак е дълъг период да вършиш едно и също ден след ден.

Анастасия се обърна към Мария и прошепна:

— На кого си мисли, че говори той? Ние всички вършим едно и също ден след ден.

Мария не ѝ изшътка, но и не отговори.

— Настанаха времена на изпитание — каза Свещеното острие — и намирам, че мога да служа по-добре на Форума на Косачите в друга роля.

И тогава най-сетне стигна до същността.

— Със задоволство ви информирам, че бях избран да наследя мястото на Върховния косач Хемингуей от Световния съвет на Косачите, който ще се подложи на Самоприбиране утре сутринта.

Сега в залата изригна гълчава и Ксенократ заудря с чукчето си, за да въдвори ред, само че след такова известие това не се оказа лесно.

Анастасия се обърна към Косач Кюри, но Мария седеше тъй скована и мълчалива, че Анастасия не се осмели да ѝ зададе въпрос. Вместо това се обърна към Косач Ал-Фараби от другата ѝ страна.

— И какво ще стане сега? — попита. — Той ли ще назначи следващото Свещено острие?

— Не си ли изучавала парламентарни процедури на Форума на Косачите по време на стажа си? — подхвърли Косач Ал-Фараби. — До края на деня ще изберем с гласуване Свещено острие.

Залата зажужа от шепоти, когато Косачите трескаво се заеха да създават и затвърждават съюзи след съобщението на Ксенократ. И тогава един глас се извиси от далечния край на залата.

— Номинирам Почитаемата Косач Мария Кюри за поста Свещено острие на Средмерика.

Беше глас, който Анастасия разпозна веднага, макар че и да не беше, Косач Константин трудно можеше да бъде сбъркан в алената си роба, когато се изправи да обяви номинацията си.

Анастасия стрелна поглед към Мария, която плътно стисна клепачи, и на Анастасия ѝ стана ясно, че по тази причина бе останала така вцепенена преди. Набирала бе сили за този момент. Знаела беше, че някой ще я номинира. Това, че този някой се оказа Константин обаче, трябва да бе изненадало дори и нея.

— Поддържам номинацията! — провикна се друг Косач. Беше Морисън, който мигом насочи поглед към Анастасия, сякаш като беше пръв в поддръжката на номинацията на Косач Кюри, щеше да спечели благоволението ѝ.

Мария отвори очи и започна да поклаща отрицателно глава.

— Ще се наложи да си направя самоотвод — промълви тя повече на себе си, отколкото на Анастасия, но когато понечи да се изправи, за да го обяви, Анастасия съвсем леко докосна ръката ѝ, за да я спре, също както правеше Мария с нея, щом биваше на път да вземе прибързано решение.

— Недей — каза Цитра. — Поне не още. Нека да видим как ще се развият нещата.

Косач Кюри го обмисли, после въздъхна дълбоко.

— Мога да ти гарантирам, че няма да се развият добре — каза, но все пак сдържа езика си и прие номинацията. Засега.