Нил Шустерман - Бурята

Косач Константин се разсмя при тези ѝ думи.

— Мария, ако бяхме съдени по постъпките, предизвикващи най-силни угризения у нас, нямаше да се намери човек, достоен дори да мете пода. Ти си най-квалифицираната и е време да приемеш този факт.

Суматохата в залата за конклави не беше отнела апетита на Косачите. Тъпчеха се дори още по-ненаситно. Анастасия обикаляше ротондата в опит да прецени настроенията. Косачите от новия ред гъмжаха като кошер с подмолни планове и схеми, но същото важеше и за тези от старата школа. Нямаше начин денят да приключи, без да бъде избрано ново Свещено острие, защото ако не друго, Форумът на Косачите си бе взел поука от злоупотребите при политически състезания през Епохата на смъртните. Най-добре бе с избора да се приключи по възможно най-бързия начин, преди озлоблението и разочарованието да нараснат още повече.

— Той няма да получи нужните гласове — бе всеобщото предвиждане за Ницше. — Дори тези, които го поддържат, го правят само защото нямат друга алтернатива.

— Ако Кюри спечели — заяви Косач Морисън, от когото Анастасия май не можеше да се отърве, — ти ще бъдеш в екипа ѝ. Това е доста властна позиция.

— Така или иначе, аз ще гласувам за нея — отсече Косач Ямагучи, още сияеща от похвалата, която бе получила по-рано през деня. — Тя ще бъде много по-добро Свещено острие от Ксенократ.

— Това го чух! — намеси се Ксенократ, нахлул в пространството им като дирижабъл. Косач Ямагучи бе силно сконфузена, но Ксенократ се усмихваше. — Няма страшно, вече не аз съм човекът, когото трябва да впечатляваш.

— И как трябва да ви наричаме сега, Ваше Превъзходителство? — попита Морисън, вечният подмазвач.

— Като Върховен Косач обръщението към мен ще е „Ваше Сияйно Превъзходителство“ — отвърна той, горд като дете, прибрало се от училище с отлична оценка. Може би все пак наистина бе трансформиран в малчуган.

— Говорихте ли вече с Косач Константин? — попита го Анастасия и това отне малко от ентусиазма му.

— Създадох дистанция помежду ни, ако искаш да знаеш — отговори Ксенократ, като уж споделяше лично с Анастасия, но тонът му бе достатъчно висок, че околните да го чуят. — Сигурен съм, че той иска да обсъдим последната информация за стария ти приятел Роуан Дамиш, но аз нямам интерес към тази тема. Тя ще е грижа на новото Свещено острие.

Споменаването на Роуан ѝ подейства като силен и неочакван удар, но тя се отърси от усещането.

— Трябва да говорите с Константин — настоя тя. — Важно е.

И за да се увери, че ще го направи, помаха към Константин, който веднага дойде.

— Ваше Превъзходителство — обърна се към него Константин, защото Ксенократ още не беше сияен, — трябва да знам на кого сте казали за назначението си.

Ксенократ бе обиден от намека.

— На никого, разбира се. Изборът на наследник на Върховен Косач е строго секретен.

— Да, но има ли някой, който може да е дочул?

Ксенократ забави отговора си за кратък миг, но достатъчно да им стане ясно, че премълчава нещо.

— Не, няма такъв.

Константин не каза нищо, просто го изчакваше да си каже.

— Вярно, новината дойде по време, когато имах гости на вечеря — добави.

Свещеното острие бе прочут с вечерите, които даваше. Винаги в интимен кръг, за не повече от двама или трима Косачи. Беше чест да си поканен на трапезата на Свещеното острие и част от дипломатическата му стратегия бе винаги да кани Косачи, които се мразеха взаимно, с надежда да ги сприятели или поне да ги докара до примирие. Понякога успяваше, друг път не.

— Кой присъстваше?

— Проведох разговора в друга стая.

— Да, но кой ви гостуваше?

— Двама Косачи — отвърна Ксенократ. — Твен и Брамс.

Анастасия доста добре познаваше Твен. Твърдеше, че е независим, но почти винаги се обединяваше със старата гвардия, стигнеше ли се до важни решения. Брамс познаваше само от онова, което другите говореха за него.

— Беше ръкоположен в Годината на охлюва — казала ѝ бе веднъж Косач Кюри. — Много уместно, защото навред оставя слузеста диря.

Но добави също така, че Брамс е безобиден. Лишен от вдъхновение лентяй, който си вършеше задълженията и дотам. Възможно ли бе такъв човек да е мозъкът зад заговора срещу тях?

Преди обядът да е приключил, Анастасия се доближи до Косач Брамс, който се въртеше около масата с десерти, за да види може ли да се ориентира на коя фракция е обрекъл верността си.

— Не знам за вас — подхвърли му, — но аз като че никога нямам място за десерт при обяд на конклав.