Нил Шустерман - Бурята

— Как ви изглежда ситуацията? — питаше Косач Кюри всеки, който би имал смелостта да ѝ отговори.

Косач Мандела угрижено поклати глава.

— Наистина не знам. Числено превъзхождаме отявлените привърженици на Годар, но има повече от сто незаели засега страна Косачи, за които не е известно как ще гласуват.

— Ако питате мен — обади се Сун Дзъ, вечният песимист, — нещата вече са ясни. Не чухте ли какви въпроси се задаваха? „Как ще повлияе премахването на квотата върху избора ни за Прибиране?“, „Ще има ли облекчения в закона за забрана на бракове и партньорско съжителство?“, „Може ли да бъде отменен прегледът по генетичен индекс, та Косачите да не бъдат наказвани за случайни прояви на етническа предубеденост?“ — Той поклати глава с негодувание.

— Истина е, че почти всички въпроси бяха насочени към Годар — принуди се да признае Анастасия.

— А той им отговаряше каквото искат да чуят — допълни Косач Сервантес.

— Ами явно така стоят нещата в света — оплака се Косач Анджелоу.

— Не и при нас — настоя Мандела. — Ние стоим над показния блясък.

Сервантес огледа залата.

— Кажи го на Косачите, които добавиха скъпоценни камъни по робите си.

И тогава в разговора се включи нов глас. Беше на Косач По, който имаше още по-мрачна настройка от историческия си патрон.

— Не ми се ще да съм вестител на обреченост — изрече тъжно, — но това тук е тайно гласуване. Сигурен съм, че има мнозина, които изказват подкрепа за Косач Кюри пред нея, но ще гласуват за Годар, след като никой няма да ги види.

Истината в тези думи ги блъсна така осезаемо, сякаш гарван се бе ударил във вратата на залата.

— Нужно ни е повече време — изпъшка Мария, но времето беше лукс, с който не разполагаха.

— Самата причина за гласуване в рамките на един ден е да се предотврати упражняването на натиск — припомни Косач Анджелоу.

— Но той ги залъгва! — избухна Сун Дзъ. — Появява се изневиделица и предлага амброзията на боговете — всичко, което един Косач би могъл да иска. Кой може да ги обвини, задето бяха заслепени?

— Не можем да бъдем така елементарни — упорстваше Мандела. — Ние сме Косачи!

— Ние сме човешки същества — уточни Мария. — Допускаме грешки. Повярвайте ми, ако Годар бъде избран за Свещено острие половината от Косачите, осигурили му поста, още утре ще се разкайват, че са гласували за него, но вече ще е късно.

Нови Косачи идваха при Мария да ѝ изкажат подкрепата си, но все още не бе ясно, дали тя ще е достатъчна. Анастасия реши да изпълни своята роля в няколкото минути, оставащи от почивката. Щеше да упражни авторитета си и да разговаря с младшите Косачи. Можеше да успее да отклони някои от тях, попаднали под въздействието на Годар. И, разбира се, първият, на когото попадна, беше Косач Морисън.

— Вълнуващ ден, а?

Анастасия нямаше търпение да се занимава с него.

— Морисън, моля ти се, остави ме на мира.

— Хей, стига вече си била такава… твърдоглава — довърши, но паузата в изречението подсказа на Анастасия, че бе имал на ум „кучка“.

— Приемам сериозно работата си на Косач — каза му. — Бих хранила повече уважение към теб, ако и с теб беше така.

— Така е! В случай, че си забравила, подкрепих номинацията на Гранд дамата, нали? Знаех си, че това мигом ще ме превърне във враг за Косачите от новия ред, но не се поколебах.

Тя се почувства въвлечена в драма, която би похабила ценното ѝ време.

— Ако искаш да си полезен, Морисън, използвай чара и хубавата си външност, за да спечелиш още гласове за Косач Кюри.

Морисън се усмихна.

— О, значи харесваш външността ми?

Това беше капката, която преля чашата. Наистина не си струваше да се занимава с него. Тръгна да се отдалечава, но тогава той изрече нещо, което я накара да се закове на място.

— Просто те побиват тръпки от това, че Годар не е изцяло Годар, нали?

Тя се обърна към него. Думите му се бяха забили тъй силно в съзнанието ѝ, че чак изпита болка.

Като видя, че отново е спечелил вниманието ѝ, той додаде:

— Все пак главата е само десет процента от човека, нали така?

— Седем процента — поправи го Анастасия, припомнила си този факт от уроците по анатомия. Колелцата в ума ѝ, допреди малко застинали, сега се въртяха с бясна скорост.

— Морисън, ти си гений. Тоест, идиот си, разбира се, но също и гений!

— Благодаря все пак.

Вратите на залата вече бяха отворени, за да приемат отново Косачите вътре. Анастасия си пробиваше път в търсене на приятелски лица — онези, за които знаеше, че са готови да ѝ услужат.