Нил Шустерман - Бурята

— Аз ѝ дадох идеята — похвали се той пред другите. — Е, донякъде.

Анастасия бе с твърде приповдигнат дух, за да му се съпротивлява да ѝ влезе под кожата. Представяше си как другаде в града Косачите от новия ред си ближеха раните и я проклинаха, но не и тук. Тук тя беше защитена от това.

— Надявам се да опишеш случилото се днес в дневника си — каза ѝ Косач Анджелоу. — Уверена съм, че преразказът ти на този ден ще влезе в аналите на Косачите също както отчетите на Мария за ранните ѝ Прибирания.

Мария очевидно почувства известна неловкост.

— Нима хората още ги четат? Мислех си, че тези дневници изчезват в Александрийската библиотека и никога повече не виждат бял свят.

— Престани да скромничиш толкова — сряза я Косач Анджелоу. — Отлично знаеш, че много от писанията ти станаха популярни, и то не само сред Косачите.

Мария махна пренебрежително с ръка.

— Е, аз никога не съм ги чела, след като ги написах.

Анастасия си помисли, че има да каже много за случилото се днес, а и в дневника си можеше да изказва мнение. Разбира се, Косач Годар щеше да направи същото. Само времето щеше да оцени чие описание на събитията ще се превърне в история и чие ще бъде отхвърлено. Но за момента собственото ѝ място в историята бе последното, което я занимаваше.

— Подозираме, че Косач Ранд е стояла зад покушенията срещу живота ви, като е използвала Косач Брамс за посредник — каза Константин. — Но тя е прикрила добре следите си, а не ми е позволено да разследвам Косачи също толкова… щателно… колкото разследвам обикновени граждани. И все пак, бъдете спокойни, и двамата ще бъдат под наблюдение, при това го знаят.

— С други думи, ние сме в безопасност — каза Косач Кюри.

Константин се поколеба.

— Не бих стигнал толкова далеч в твърденията си. Но може да дишате по-спокойно. Всяка евентуална атака срещу вас очевидно ще бъде предприета от страна на новия ред. Подобна вина само ще навреди на каузата им.

Възхвалата продължи дори след като храната бе сервирана. Анастасия се чувстваше неловко.

— Постъпката ти беше плод на вдъхновение! — възкликна Косач Сун Дзъ. — А колко премерено се обади, след като гласовете вече бяха подадени!

— Косач Сервантес предложи именно този момент — каза тя, като се опита да отклони част от вниманието. — Ако бяхме поискали дознание преди гласуването, изборите щяха да бъдат отложени и в случай че спечелехме при дознанието, Годар щеше да бъде заменен с Ницше в бюлетината. Тогава щяха да имат достатъчно време да осигурят подкрепа за Ницше. Но при вече подадени гласове, ако спечелим при дознанието, Годар ще бъде дисквалифициран и Косач Кюри автоматично става Свещено острие.

Косачите бяха извън себе си от възторг.

— Ти подхлъзна мошениците!

— Победи ги в собствената им игра!

— Истински шедьовър на политическата стратегия!

Анастасия се почувства засрамена.

— От думите ви излиза, че съм някоя коварна манипулаторка.

Но Косач Мандела, който никога не губеше яснотата на мисълта си, постави нещата в перспектива — макар и да бе перспектива, нежелана от Анастасия.

— Трябва да приемеш фактите, Анастасия. Ти се опря на техническа подробност в системата, която ти позволи да я използваш в свой интерес.

— Колко макиавелианско! — отбеляза Косач Константин с ужасната си усмивка.

— О, моля ти се, мразех Косач Макиавели — намръщи се Сун Дзъ.

— Онова, което стори днес, бе също тъй брутално като Прибиране с хладно оръжие — добави Косач Мандела. — Но не бива да се колебаем да вършим нужното, макар то да наранява нашата чувствителност.

Косач Кюри остави вилицата си и отдели миг да анализира дискомфорта на Анастасия.

— Целта невинаги оправдава средствата, мила — каза тя. — Но понякога е точно така. Мъдростта е да разпознаваш разликата.

Когато вечерята приключваше и Косачите вече се прегръщаха за сбогуване, за да тръгне всеки по пътя си, на Анастасия ѝ хрумна нещо. Обърна се към Косач Кюри.

— Мария — промълви, — най-после се случи.

— Кое, скъпа?

— Престанах да се възприемам като Цитра Теранова — отговори тя. — Най-накрая станах Косач Анастасия.