Нил Шустерман - Бурята

И Годар напусна верандата.

След като той си тръгна, Ранд погледна към Роуан. Несъмнено беше във временна смърт. Очите му бяха отворени, а устните още извити в предизвикателна усмивка. Някога му се бе възхищавала, дори ревнуваше от него заради вниманието, което Годар му отделяше по време на стажа. Знаеше, че не е замесен от същото тесто като нея и Годар. Подозираше, че може да се пречупи, но не бе и подозирала, че ще го направи тъй зрелищно. Годар можеше да вини само себе си, след като се довери на момче, избрано от Косач Фарадей заради способността му да е състрадателно.

Айн не ценеше особено състраданието. Не го разбираше и не ѝ бяха по вкуса онези, които го проявяваха. Сега Роуан Дамиш щеше да бъде зле наказан заради високопарните си идеали.

Тя се обърна към телохранителите зад себе си, които стояха несигурни какво да предприемат.

— Какво ви става? Чухте Косач Годар! Отнесете го да бъде съживен.

След като Роуан бе вдигнат и домашен робот почисти кръвта от тепиха, Айн седна на кресло, обърнато към великолепната гледка, разкриваща се от прозорците на пентхауса. Макар Годар никога за нищо да не я хвалеше, тя знаеше, че е избрала правилното място за подготвяне на завръщането им. Тексаските Косачи не ги закачаха, стига да не вършеха Прибирания в региона, а Бурята имаше камери само на публични места, което улесняваше оставането извън нейното полезрение. Освен това се намираха повече неконтролирани места като въпросния съживителен център, към който сега пътуваше Роуан. Там не задаваха въпроси, стига да им бъдеше платено. И макар в този свят на Косачите всичко да се полагаше безплатно, нещата не стояха така при неконтролираните обекти. Бе освободила един от изумрудите близо до подгъва на робата си и го връчи на пазачите да го дадат в съживителния център като заплащане за работата по Роуан. Беше повече от достатъчен да покрие цената.

Айн не беше от онези, които действат планирано. Живееше за момента, водена от импулси и мотивирана от силата на каприза. Като дете родителите ѝ я наричаха „блуждаещ огън“ и на нея ѝ харесваше да е такъв, при това смъртоносен. Сега обаче бе вкусила какво е да създадеш дългосрочен план. Мислила си бе, че ще ѝ е лесно да отстъпи встрани и да остави Годар да поеме нещата в свои ръце, веднъж щом се възстанови, защото всичко, сторено по него, повече приличаше на реставрация, отколкото на съживяване. Но сега намираше, че нравът и нехарактерната му импулсивност се нуждаят от балансиране. Дали тази неуравновесеност се дължеше на деветдесет и три процентното присъствие на Тайгър Салазар у него? И двамата бяха склонни към арогантност, това беше сигурно. Но наивността на Тайгър бе заместена от избухливостта на Годар. Айн трябваше да си признае, че безхитростната лековата природа на Тайгър ѝ се бе отразила освежаващо. Ала невинността винаги щеше да пада в жертва на грандиозните планове, а според предвижданията на Айн Годар кроеше грандиозен план, което силно я възбуждаше. Форум на Косачите, свободен от ограничения. Свят на капризи без последици.

И все пак отърсването от Тайгър Салазар се оказа по-трудно, отколкото бе очаквала.

Когато телохранителите се върнаха, я информираха, че Роуан ще бъде съживен след трийсет и шест часа, и тя отиде да съобщи на Годар. Завари го да излиза от банята, току-що бе взел душ. Много малка част от тялото му бе прикрита от омотаната хавлиена кърпа.

— Беше само подготвителен мач — каза той. — Другия път ще го бия.

Това я накара да потръпне — бяха думите, които Тайгър винаги изричаше.

— Той ще се върне след ден и половина — осведоми го тя, но Годар вече преминаваше към следващата тема на разговор.

— Започвам да виждам възможности в ситуацията ни, Айн — каза. — Старата гвардия не го осъзнава, но всъщност ми връчи перла в тази гадна черупка. Искам да ми намериш най-добрите инженери.

— Ти подложи на Прибиране всички най-добри инженери — припомни му тя.

— Не ракетни експерти, трябват ми инженери конструктори. Онези, които разбират динамиката на големите конструкции. Също и програмисти. Само че такива, които са неизвестни за Форума на Косачите и за Бурята.

— Ще разпитам наоколо.

Той отдели момент да се полюбува на себе си във високото огледало — после улови погледа ѝ там и видя как го гледаше тя. Айн реши да не отмества очи. Той се обърна към нея и се приближи с няколко стъпки.

— Допада ли ти тази обвивка?

Тя се насили да изобрази лукава усмивка.