Кен Гримвуд - Игра на живот

Тя се приближи до масата, взе ръцете на Джеф в своите и ги задържа. Погледът му падна върху златната халка на един от пръстите й.

— Добре дошла — каза той, щом Памела седна срещу него. — Изглеждаш… прекрасно.

— Благодаря — отвърна предпазливо тя и заби поглед в плота на масичката.

Един келнер се завъртя около тях и Памела си поръча чаша бяло вино. И двамата не нарушиха мълчанието, докато не им сервираха. Тя отпи от чашата си и пръстите й се заиграха с бялата салфетка пред нея.

Споменът накара Джеф да се усмихне.

— И тази ли ще направиш на парчета? — попита приятелски той.

Памела вдигна поглед и му се усмихна в отговор.

— Може би.

— Кога… — започна той, но се спря.

— Какво кога? Кога се върнах или кога ще раждам?

— И двете. Започни откъдето искаш.

— Вече два месеца съм тук, Джеф.

— Разбирам.

Сега бе негов ред да извърне поглед. Очите му зашариха по позлатените свещници на стената и сатенените завеси.

Памела протегна ръка и докосна неговата.

— Все не успявах да събера сили да ти се обадя. Не само заради караниците ни последния път, но и… заради това. Преживях ужасен шок.

Той омекна и отново я погледна в очите.

— Извинявай. Сигурно не ти е било леко.

— Пробудих се в магазин за детско облекло в Ню Рошел. Избирах бебешки дрешки. Малкият ми син Кристофър, който е на три години, ме държеше за ръка. Когато почувствах корема си и се осъзнах… просто не можах да издържа. Разревах се още тогава, насред магазина, и естествено изплаших до смърт Кристофър. Той също се разплака и започна да вика „мамо, мамо“…

Гласът на Памела секна и тя избърса потеклите сълзи със салфетката. Джеф взе ръката й в своите и я милва, докато пристъпът премине.

— Сега съм бременна с Кимбърли — продължи най-сетне почти шепнешком Памела. — Дъщеря ми. Ще се роди през март. На осемнадесети март 1976. Денят ще е прекрасен и ще подхожда по-скоро на края на април или началото на май. Името й означава „от кралската морава“ и преди винаги казвах, че е довела пролетта със себе си.

— Памела…

— Не съм си и помисляла, че ще ги видя отново. Не можеш да си представиш… дори и ти не можеш да си представиш какво означава всичко това за мен все още и какво ще е през следващите единадесет, почти дванадесет години. Защото сега обичам децата си повече от когато и да било и този път знам, че ще ги изгубя.

Тя отново заплака и Джеф разбра, че не може да каже или да направи нищо, за да я успокои. Замисли се какво ли щеше да е отново да прегръща дъщеря си Гретхен, да я гледа как играе в градината на някогашната му къща в Дъчес с пълното съзнание, че всяка изминала минута го доближава до деня, в който ще я изгуби завинаги. Невъзможно щастие и безбрежна мъка без дори и най-слабия лъч на надежда. Памела имаше право — непоносимото и постоянно преплитане на тези две чувства бе дори извън тяхната власт.

След няколко минути тя се извини и стана от масата, за да избърше сълзите си насаме. Когато се върна, очите й бяха сухи, а безупречният грим — отново поставен на мястото си. Джеф бе поръчал още една чаша вино за нея и ново питие за себе си.

— А ти? — попита безстрастно Памела. — Ти откога си тук?

Джеф се поколеба и прочисти гърлото си, преди да отговори:

— Бях в Маями. През 1968.

Памела се замисли за миг и после го погледна проницателно.

— С Линда значи — отгатна тя.

— Да.

— А сега?

— Още сме заедно. Не сме женени, но… живеем заедно.

Тя се усмихна многозначително и прокара пръст по ръба на чашата си.

— Щастлив ли си?

— Да — призна Джеф. — И двамата сме щастливи.

— В такъв случай се радвам за теб — каза тя. — Искрено.

— Този път беше съвсем различно — разприказва се Джеф. — Направих си вазектомия, за да не я карам отново да преживява целия ужас около бременността. Може и да си осиновим дете. С това поне имам сили да се справя и веднъж вече съм го правил. Тогава бях женен за Джуди и въобще не приличаше на… Знаеш какво имам предвид. — Той замълча за момент и мислено се прокле, че отново е засегнал темата за децата, но побърза да продължи: — Парите оказаха учудващо благотворно влияние на връзката ни — обясни Джеф. — Не съм си правил труда да инвестирам много-много, но разполагаме с достатъчно, за да не се притесняваме за бъдещето. Купихме хубава къща на брега на океана, пътуваме много. Сега пиша и работата ми доставя голямо удоволствие. По-добре е дори от усамотението в Монтгомъри Крийк.

— Знам — обади се отново Памела. — Четох книгата ти. Доста ме впечатли. Освен това ми помогна да се справя с голяма част от недоразуменията помежду ни миналия път; да прогоня горчилката.