Робърт Силвърбърг - Първата вълна

Само че този път се случва нещо любопитно. Обикновено, когато двамата с Джулия правят секс и са стигнали до този етап на събитието, той винаги се срива в някакво подобно на транс състояние, което не му позволява да говори и дори да мисли. Мозъкът му е завладян от онази особена, трептяща празнота, която се е научил да постига през годините в Лофотенския манастир — същата празнота, която вижда, когато погледне през илюминатора към вибриращото нищо на извънпространствения тунел около кораба. Стигне ли веднъж до тази точка, всичките му мисловни процеси биват временно прекратени, освен елементарните, които отговарят за механиката на самия любовен акт.

Днес обаче нещата са различни. Днес, когато достига до точката на празнота и подхваща трескавата езда към споделената кулминация, образът на Ноел внезапно изниква в главата му.

Вижда лицето й да трепти пред него, сякаш увиснало във въздуха — тъмните й, ясни, слепи очи, изящния нос, малката уста и нежно издължената брадичка. Има чувството, че тя е тук, в капсулата заедно с тях, носи се недалеч от носа му, гледа ги, гледа ги с някакво сериозно, детинско любопитство. Това видение го изхвърля рязко от транса му. В този най-неподходящ момент го залива порой от странни и противоречиви емоции — срам и страст, вина и радост. Усеща как кожата му пламва смутено при това притеснително нахлуване във финала на сексуалния акт и е сигурен, че внезапното му смущение трябва да е повече от очевидно за партньорката му. Но дори и да е забелязала нещо необичайно, Джулия с нищо не го показва, продължава да се движи ритмично под него, със затворени очи, устните — изтеглени назад в застинала като гримаса усмивка, хълбоците й посрещат ентусиазирано равномерно нарастващите ритмични удари, които я приближават към целта й.

Вече са приключили, с предварителната подготовка и са готови да променят траекторията на звездния кораб така, че да ги заведе при Хеспъровата Планета A.

Останалото е в ръцете на математиката. Конвенционалната навигация е принципно невъзможна за звездния кораб, който се движи през пространство, където не важат теориите нито на Айнщайн, нито на Евклид. Корабът, колкото реален и материален да се вижда на реалните и материалните му пътници, на този етап не е нищо повече от поток от вероятности, хайзенбергова единица в най-добрия случай, и изобщо не е „реален“, доколкото не се подчинява на нютоновите закони за действието и противодействието или на някой друг от класическите принципи на небесната механика. Промяната в курса му трябва да се извърши посредством еквиваленти и локационни заместители, а не чрез прилагане на действителен термодинамичен тласък в даден пространствен вектор. Нужна им е по-скоро промяна в знаците на група уравнения, отколкото промяна в посоката на ускорение чрез прилагане на физическа енергия.

Така че основната работа се пада на Рой и Зиглинде, които, вземайки предвид информацията на Хеспър и изчисленията на Пако за предполагаемата позиция на „Вотан“ в айнщайновото пространство, трябва да изчислят съответните извънпространствени еквиваленти. След това Пако превръща техните резултати в навигационни координати, които трябва да преместят кораба от „тук“ до „там“, и ги предава на Джулия, а тя — съвместно с Хайнц — задава необходимите промени в компютъра на звездната тяга. От своя страна компютърът изработва симулация на плана за полета, която онагледява необходимия курс и вероятните последици от осъществяването му. Последната дума принадлежи на капитана, който носи окончателната отговорност за успеха на тези маневри. Той преглежда симулацията и дава одобрението си, след което управляващият тягата компютър привежда промените в действие.

Всичко това, с изключение на последното, е направено.

Капитанът не си приписва никакви експертни познания по извънпространствени пътувания. Уменията му са в други сфери. Така че по-скоро по силата на вярата, отколкото чрез друг интелектуален процес, той си позволява да обяви, след като Джулия и Хайнц са му показали симулационните диаграми:

— Е, склонен съм да ги одобря, щом вие ги одобрявате.

Какво друго би могъл да каже? Съгласието му, както добре съзнава, си е чиста формалност. Скокът трябва да бъде направен — това вече е решено. И не му остава друго, освен да приеме, че Джулия и Хайнц са си свършили работата добре. Както и всички останали преди тях. Тези калкулации той не ги разбира и знае, че всъщност няма право на мнение. На този етап на операцията може само да каже „да“. Ако по този начин дава съгласието си за нещо, което ще доведе до катастрофа, ами, така да е — Джулия, Хайнц, Пако, Рой и Зиглинде ще пострадат от катастрофата заедно с всички останали, включително и самият той. Не е по силите му да направи на свой ред изчисленията и да внесе корекции в предложените от Джулия и Хайнц числа.