Робърт Силвърбърг - Първата вълна

Съществуват упражнения, които капитанът е усвоил в Лофотен, духовни умения, създадени така, че да възстановяват и поддържат спокойствието. Той се възползва от тях сега, диша бавно и дълбоко, изпълнява предписанията стъпка по стъпка. А после още веднъж.

Разговорът с Хайнц му се е сторил безкраен и дълбоко смущаващ и е оставил у него утайка на силно раздразнение, дотолкова, доколкото неговата фундаментално контролирана и уравновесена природа би позволила. Какво си мисли Хайнц, че капитанът не е забелязал тревожното състояние на Ноел, ли? Или че не му пука? Което значи, че Хайнц не знае нищо за появилите се наскоро проблеми в комуникацията между двете сестри. Не му е и работа да знае. Но капитанът е наясно; капитанът съзнава наличието на проблем; капитанът не се нуждае от помощта на Хайнц, за да разбере, че важен член на експедицията преживява тежък момент. А и във всеки случай, какво според Хайнц би могъл да направи капитанът по въпроса? Има ли нещо наум и ако е така, защо не го е изрекъл на глас? Онази негова ужасна, хитра усмивчица, която сякаш ти нашепва, че Хайнц премълчава нещо, което би ти било много полезно, стига той да си направи труда да те посвети в тайната. Не е трудно да решиш, че зад тази усмивка се крие по-малко, отколкото изглежда. Но дали е така?

Капитанът се пита дали всички на борда, един по един, няма да преминат през някаква влудяваща трансформация към по-лошо. Ето че Ноел губи способността да се свързва със сестра си; безцеремонната и откровена до болка Зиглинде обезпокоително се втурва да оспорва валидността на теоремите, в чието извеждане сама е участвала; а сега лекомисленият и егоцентричен Хайнц изведнъж решава, че е необходимо да разяснява на капитана собствените му отговорности. Какво ще последва? Какво ще последва, чуди се той.

Внезапният изблик на похвална услужливост от страна на Хайнц дразни капитана най-вече защото го е забавил за един терапевтичен сеанс, от който има силна нужда. Джулия го чака на тайното им място за срещи в едно тъмно ъгълче на товарната палуба.

Джулия и капитанът са любовници. Любовници са от третата седмица на пътуването, след като тя се отърси от кратката си и неудовлетворителна забежка с Пако. Досега, поне доколкото на него му е известно, никой освен тях двамата не подозира за отношенията им и той предпочита това да си остане така. Сред хората на „Вотан“ капитанът си е спечелил име на аскет, на човек, който спазва сурова монашеска дисциплина, и, с право или не, той е стигнал до заключението, че това засилва авторитета му.

Истината е, че капитанът изпитва физическо желание не по-рядко от всеки друг на борда и редовно прави необходимото по въпроса, като всеки здравомислещ човек. Но го прави тайно. Доставя му удоволствие и лека насмешка мисълта, че е съумял да запази в тайна личния си живот въпреки условията на кораба, който е като същински аквариум за златни рибки. Понякога му се струва, че извършва грях от гордост, като оставя другите да го мислят за по-голям аскет, отколкото е. Най-малкото, в действията му има нещо лицемерно, дава си сметка той. Само че още в началото на пътуването е избрал тази линия на потайно поведение и сега му се струва твърде късно да го променя. Нито пък иска да го променя, всъщност.

Така че тръгва за пореден път по коридора към асансьора, спуска се до долните нива, движи се с обичайната си котешка грация през препятствията от струпани как да е вещи и оборудване, после притиска длан към идентификационната платка, която дава достъп до най-дълбоките товарни отсеци, и прекрачва през отворилия се люк в тайния свят на най-ценния товар, който корабът носи през галактиката — банката с генетичен материал.

Малцина имат достъп до този участък. Чанг има — той се грижи за колекцията от оплодени и неоплодени репродуктивни клетки, — също и Силвия, другият им специалист по генетика. Но още много време ще мине, преди раждането на деца на борда на кораба да дойде на дневен ред, така че нито един от двамата няма причина да слиза често тук. Майкъл, чиято основна задача е поддръжката на всички вътрешни механични функции на кораба, също може да идва в тази част на „Вотан“ без специално разрешение от капитана. И още двама или трима. Но през повечето време неродените, а и в по-голямата си част още незаченати бъдещи колонисти на все още неоткритата нова Земя спят спокойно в стазата на замразените си клетки, необезпокоявани от обитателите на горните нива.

Джулия не е сред малцината, упълномощени да слизат тук. Нейната задача е да се грижи за функционирането на звездната тяга, а нито един от механизмите на този сложен двигател не се намира в съседство с генната банка. Капитанът е включил отпечатъка от дланта й към списъка на имащите достъп до тази част на кораба по изцяло лични причини. Предоставил й е възможността да влиза през този люк, защото почти никой друг я няма, което прави мястото идеално за тайните им срещи. Вероятността някой да ги свари тук е много малка. А дори и да ги сварят, кого ли го е грижа, че капитанът нелегално е разрешил на любовницата си да идва тук с него? Подозира, че дребната му простъпка би се приела просто като окуражителен знак, че все пак и той е човек.