Робърт Силвърбърг - Първата вълна

Мястото е тъмно, осветено само от автоматичните фотоклетки по тавана, които оживяват, когато ги наближи, и отново угасват, когато се отдалечи на няколко крачки. Вляво и вдясно са шкафовете, в които се съхраняват зародишните клетки. Според предварителния план на пътуването, през първата година не се предвиждат раждания на борда на кораба. После, ако бъде сметнато за необходимо в зависимост от местоположението им и наличието на потенциалните светове-колонии, които ще открият, ако въобще открият такива, ражданията ще бъдат разрешени на двойки от състава на екипажа, които имат интерес към отглеждането на деца. Корабът може да поеме още максимум петдесет пасажери, които да се родят по пътя. След като тази бройка бъде достигната, ражданията ще бъдат прекратени, докато не бъде създадена колония. Дотогава запасът от яйцеклетки и сперматозоиди следва да остане недокоснат в охладителите. Някакви си двайсет и пет двойки, без значение колко пъти се прегрупират партньорите, не биха могли да осигурят необходимото генетично разнообразие за заселването на цял нов свят. Но хилядите яйцеклетки и милиардите сперматозоиди на склад щяха да са на разположение, появеше ли се веднъж колонията.

Една-единствена слаба светлинна осветява любовното гнездо на капитана — осигурителна капсула с форма на яйце, голяма точно колкото двама души с нормален ръст да се прегърнат, разделя един от секторите с хладилни шкафове от прилежащите му устройства, следящи жизнените показатели. Капитанът надниква в яйцето — Джулия е там, опънала се е небрежно с ръце зад тила и кръстосани глезени. Дрехите й са сгънати в коридорчето отвън — в малката осигурителна капсула няма място за разсъбличане.

— Проблем ли имаше? — пита тя.

— Хайнц — казва капитанът, докато се измъква бързо от туниката и панталоните си. — Решил беше, че има нещо, за което следва да ме уведоми, и остана след сбирката да ми го каже. Надълго и нашироко.

— Нещо сериозно ли?

— Нещо, което и бездруго знаех — отвръща той.

Вече е гол. Тя го вика с ръка и капитанът пропълзява до нея. Джулия изсъсква от удоволствие, когато той се притиска до хладното й, атлетично тяло. Има фигура на спринтьор — с плосък корем, стегнат задник и нито грам излишна плът. Бедрата й са дълги и стройни, ръцете — изваяни и силни, с леко изпъкнали като въжета вени по дължина. Плува по един час всеки ден в малкия басейн на физкултурния салон. От време на време капитанът отива да поплува с нея и макар тялото му да е атлетично като нейното, заякнало след годините на редовни физически натоварвания в Лофотен, той неизменно се задъхва след петдесетина дължини, докато Джулия продължава да плува, без за миг да наруши ритъма си точно един час, а след това излиза от водата свежа, сякаш някой друг е подложил тялото си на огромното натоварване.

Сношенията им също приличат на атлетически упражнения — безстрастни гмурвания в страстта, премерено и контролирано изразходване на еротична енергия, неусложнено от чувства. Джулия лесно се възбужда, но бавно стига до кулминацията и двамата са си създали ритуал от прегръдки, които постепенно преминават в бавен, еднообразен, полюшващ ритъм, който продължава сякаш безкрайно, все едно преплуват дължини на басейна. Сношенията им наподобяват приятна среща за раздумка, която постепенно преминава през серия от почти недоловими промени в темпото, всяка маркираща поредния етап в приближаването на Джулия към върха, после настъпва моментът, когато капитанът долавя познатите финални сигнали, изпращани му от тялото й — тихи накъсани стонове, капчици пот по раменете, — при което се пришпорва напред към последните трескави тласъци, като следи във всеки един миг нейните послания, и най-накрая, във върховния момент, сам се отърсва от железния си самоконтрол.

Капитанът знае, че онова, което правят двамата с Джулия, няма нищо общо с любовта, знае също, че дори сексът заради самия секс може да бъде значително по-удовлетворяващ. Но всичко това му е безразлично. Любовта не е маловажна за него, но не държи да я открие точно сега, а макар физическото удовлетворение, което намира в прегръдките на Джулия, да не се вмества в някакви там стандарти за теоретично съвършенство, отлично изпълнява друга функция — да го поддържа във форма, да се грижи за душевното му равновесие, така че да върши административните си задължения добре, а само това е от значение в момента.

Дошъл е редът на познатите му забързани стонове. Пръстите му регистрират първия изблик на предоргазмена пот по горната част на гърба й.