Джак Чокър - Медуза - Мръвка за тигъра

Осветена карта в удобния бус показваше къде се намира той в момента по маршрута си и откъде можеш да се прекачиш. Затова прекосих града, без да се заблудя, и бързо стигнах до целта си. Поне деловитостта беше на почит тук, както и да я постигаха…

Докато пътувах, оглеждах хората в салона. Нямаше нищо необичайно. По цвета на дрехите и по емблемите беше лесно да позная кой с какво се занимава. Още в центъра за адаптация се бях досетил, че военните дрехи и чинове на Гори и Сугра издават принадлежността им към страховитата СН. Стигнах до извода, че на местните ченгета им се налага да общуват само помежду си. Щом се мернеше зелена униформа, всички се преструваха, че в околното пространство има единствено въздух, като в същото време бързаха да се отместят. Копоите пък отвръщаха с надменни пози и сякаш излъчваха наслада от властта си. Тук полицията явно се възприемаше като враг, и то с пълно основание. Разсеяно се запитах как ли човек може да попадне в редовете на СН, а и от кого ли се боят — на свой ред — тези ченгета.

Около сърцевината на града, в която се намираха разни управления, кооперативни магазинчета и пазари, производствените и жилищните квартали бяха наредени като резени на торта. Блоковете май се редуваха със заводите и представляваха еднотипни четириетажни сгради. По-късно обаче научих, че жилищата не си приличат. На всеки член от семейството на възраст над дванадесет години се падаше по една стая, така че имаше и огромни апартаменти. А тузарите се ширеха самички в не по-малки покои.

Аз трябваше да се настаня в Т-26. Зданието по нищо не се различаваше от околните. Натиснах бутона за спиране и слязох пред входа. Поколебах се миг-два, после прекрачих прага.

Вътре мязаше на общежитие. На първия етаж имаше фоайе с компютърни терминали за обща информация, включително промени в работния график и дори спортни новини. Двойна врата водеше към обща трапезария. Храната вероятно се приготвяше другаде. Не видях място за кухня.

От двете страни на фоайето се мъдреха гишета за поръчки на дрехи, обувки и разни дреболии. Признах, че нямаше да е много умно, ако вместо това бяха завъдили магазини — служителите чакаха зад гишетата само по един час след края на съответната смяна, а на другия ден всеки си получаваше каквото е поискал. Хм, нелошо измислено! Ако не беше тази гадна СН, мястото можеше и да ми хареса.

Според указанията трябваше да се кача в стая 404 и да се настаня. Там щях да науча къде да отида и какво да правя.

Стаята се оказа на мястото си. Пъхнах картата в процепа и вратата се прибра в стената.

Помещението не беше особено голямо — пет на четири метра, но пък обзавеждането бе разположено много рационално, явно от човек, който се е занимавал с хотели. Двете стандартни легла изглеждаха удобни (впрочем след койката в затворническия кораб и нара в адаптационния център те ми се сториха направо приказни!). Имаше два възголемички шкафа, множество чекмеджета в стената срещу леглата и терминал от непознат за мен тип, който щях бързичко да разуча.

Имаше и тясна тоалетна с душ и мивка. Ако се съдеше по отсрещната врата, деляхме я с обитателите на съседната стая. Говоря в множествено число, защото от вещите в шкафовете и чекмеджетата разбрах, че си имам съквартирант. Съдейки по дрехите му, не очаквах да е по-едър от мен.

Макар наблюдателните устройства да бяха скрити твърде хитро, надуших ги скоро. В банята трябваше да има едно в лампата, а в стаята — в пожарния детектор. Питах се дали не са поставили и в шкафовете. Би било нелепо, но едва ли щях да се изненадам особено. Ипсир и неговата СН бяха способни на всичко.

Проверих в терминала за съобщения. Още не бях получил нито едно. А и не знаех кодовете, за да си извикам на екрана каквото пожелая. Не ми оставаше друго, освен да чакам. Стоварих нещата си в едно свободно чекмедже, напъхах сака в шкафа и седнах да огледам хубавичко терминала. Видя ми се изключително първобитно изделие, но все пак си имаше клавиатура със сензор и гласова връзка. Може би дори видеофон!… Напомних си, за кой ли път вече, че съм несправедлив. Конфедерацията налагаше строги ограничения върху технологиите в Диаманта.

Нямах подръка необходимите инструменти, за да почовъркам тази смехория, затова се проснах на леглото и се отпуснах в меките завивки. Скоро се унесох.

Два часа по-късно ме събуди тихото свистене на вратата. Реших, че предпазливостта е най-добрата проява на храброст, и не помръднах, за да видя с кого ще си имам работа. Но щом зърнах новодошлия, ококорих се и скочих от леглото. За такова нещо не бях подготвен.