Колин Грийнланд - Всичко от начало

— Помагам на възрастни дами да се настанят в совалката — язвително заобяснява стюардесата. — Сервирам коктейли и се усмихвам.

— Хм, и аз съм го правила — признах й.

От този момент нямаше спиране. Да си мисли, че може да стигне от обслужване на туристи до собственичка на кораб!

Не можех да й кажа, че няма голяма вероятност да последва примера ми. Щеше да ме сметне за надута. Когато ги оставих, момичето изглеждаше разочаровано, а Доджър — сардонично признателна.

— Забавлявайте се — пожелах им аз.

Продължих да обикалям гостите. Нямах представа, че съм поканила толкова много народ. Дори имаше един-два свободни робота, не зная как бяха влезли. И всички от трудовата борса; Вирех си носа, защото повече нямаше да ми се наложи да ходя там. Повече нямаше да си търся работа и да търпя да ме тъпчат като изтривалка всички ония собственици. Край на трудовата борса!

КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА, КАПИТАНЕ?

Ами, когато пристигаш за пръв път на някоя станция, не познаваш никого, така че нямаш друг изход, освен официалната мрежа, бюрата за търсене на работа, трудовата борса за местните. Не го правиш дълго, защото разбираш, че само си губиш времето. Еладелдийците надзирават всичко, пък и без друго информацията за хубава работа се предава от уста на уста. Но когато откриеш това, вече си се запознал с разни хора и повече няма нужда да висиш на борсата. Просто си намираш някое ъгълче в местния бар и чакаш. Отнякъде изтича новина. Старите пилоти се врат из полицейските участъци и залите за трафик контрол. Но ако имаш собствен кораб и не си алергичен към работа, можеш дори да избираш.

ОБАЧЕ НЕВИНАГИ НАМИРАМЕ ТОЛКОВА ЛЕСНО, НАЛИ?

Да. Имаш право. Допускаме глупави грешки и попадаме в неприятни ситуации като тази.

ПРОСТЕТЕ, КАПИТАНЕ, НЕ ИСКАХ ДА ВИ ОБИДЯ. ДОРАЗКАЖЕТЕ МИ ЗА КУПОНА.

Наистина беше страхотен. Цялата нощ нямаше нито една тъпотия, нито една фалшива нотка. Настроението се поразвали само, когато цъфнаха двама еладелдийци и започнаха да душат наоколо, защото всички събирания стават с тяхно одобрение, било то обществени или частни. Предложих им да пийнат по нещо, а те само оголиха зъби.

Забелязах, че под покривката на една от масите се е заврял алтециан. Зачудих се дали не се крие от еладелдийците, но се оказа, че просто търси изпуснати вещи. Разбираш ли, мислех си за капитан Франк. Иска ми се да не бях изгубила връзка с него. Изгубвам връзка с толкова много хора, Алис.

ХОРАТА ИДВАТ И СИ ОТИВАТ.

Ще ти кажа кого видях онази вечер. А ми се искаше да не е там. Едно от момичетата от Горна Бразилия, Вира Шоуи, с бръсната глава, тога и сандали.

— Здрасти, Табита — каза ми тя. — Чух, че приемаш поздравления.

Говореше ми така, като че ли имах бебе.

— Ако бях на твое място, щях да го регистрирам колкото може по-бързо — продължи Вира. — Погрижи се дневникът да е в ред.

— Корабът не е използван от седем години — отвърнах аз. — Бил е при сандзаусите. Чист е.

Тя ме хвана за ръката.

— Въпреки това, Табита. Еладелдийците непременно ще искат да влязат вътре.

— Няма. Целият кораб е запечатан.

Вира обидено ме изгледа.

— Ужасна си, Табита. Знаеш, че си длъжна да ги пуснеш вътре.

Срещнах погледа й.

— Забравила съм — безизразно отговорих аз.

При други обстоятелства тя щеше да ми отвърне грубо, но нали пиеше моето пиене. Потупах я по рамото.

— Забавлявай се, Вира. — Понечих да се отдалеча, но тя започна да ми разказва всичко, което знаеше за Таласъмите, всичко, случило се, докато летяла на Таласъм, всичко, случило се, докато някакъв неин познат летял на Таласъм, всичко, случило се с всеки, летял на Таласъм.

ИСКА МИ СЕ ДА МОЖЕХ ДА ГО ЧУЯ. С УДОВОЛСТВИЕ БИХ СЕ ЗАПОЗНАЛА С ВИРА ШОУИ. СТРУВА МИ СЕ ОЧАРОВАТЕЛНА.

Но не е. Ужасна тъпанарка. Мразя хора като Вира. Добре де, дължим всичко на Капела. Това не означава, че трябва постоянно да изразяваме благодарността си. Ако бях капеланка, дори щеше да ми е противно.

КАКВО СПОРЕД ВАС БИХТЕ ЖЕЛАЛИ, АКО НАИСТИНА БЯХТЕ?

Ако бях капеланка, щях да имам всичко, което си пожелая, нали?

ТЕ СЪС СИГУРНОСТ ОЧАКВАТ НЕЩО.

А може би не. Може да е било грешка.

КАПЕЛАНИТЕ НЕ ГРЕШАТ.

Вече го каза. Било е грешка да дадат космическия двигател на фраските, нали?

ФРАСКИТЕ СА ИМАЛИ СОБСТВЕН ДВИГАТЕЛ, КАПИТАНЕ.

Наистина ли?

ДА.

Откъде знаеш?

ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ СЪМ ГО НАУЧИЛА ОТНЯКЪДЕ.

Така или иначе, не са имали голяма полза от него. Мей Ди дойде и ме спаси. Всъщност ме хвана под ръка.