Колин Грийнланд - Всичко от начало

Какво се е случило с марсианците? Къде са отишли? Дори да знаеха, капеланските ръководители мълчаха. Бунтовни земянитски души, приковани там от дълг или упоритост, мърмореха, че Капела още отначало знаела какво ще открият на Марс. Някои, навярно не без злоба, твърдяха, че именно Капела е унищожила Марс, преди Бог знае колко еони.

Неподвижни като огромно гробище в сърцето на кипящия град, пустите древни бункери и празни силози плъзгат своите гигантски застъпващи се сенки по каменните улици и канали. Мрачната им като в гроб вътрешност беззвучно говори за изчезналите им архитекти. Известно време в тях лагеруваха археолози, които после се изнесоха в кварталите, нароили се около руините. Старият град беше повторно изоставен. Обитаваха го единствено романтици, теоретици, пътници и кучета. Тийнейджърите започнаха да ходят там и да маневрират с бугитата си около доковете. Когато пораснаха, стана модерно да се връщат в складовете и да вдигат страхотни купони.

Табита вдигна поглед към гигантските стени от плътен розов камък, които се издигаха стотици метри нагоре и изчезваха в мрака. Помежду им като огромни железопътни линии минаваха подпорни греди и скелета. Дори можеше да си представи „Алис Лидъл“, удобно кацнала на някое от тях.

Скутерът прелиташе покрай пустите кейове на колосалните мрачни сгради. Тук-там блестяха светлини. Откъм поклащащите се по тъмночервената вода яхти се носеха гласове и песни. Дрезгавият вой на двигател събуждаше глухо ехо.

Пристанаха на кей под небе, черно като стара кръв, и се насочиха към огромен док. В мрака водата приличаше на червено вино и Деймос се отразяваше в нея като гигантска перла. Хората се изсипваха на дока от склад, пълен с храна, пиене, свеж въздух и кънтяща музика.

БГТ009059 ВКЛЮЧВАНЕ

ТКД.СТД

РЕЖИМ? ГЛАС

СТАНДАРТНО ОТКЛОНЕНИЕ? 07.31.33

ГОТОВНОСТ

Здравей, Алис.

ЗДРАВЕЙТЕ, КАПИТАНЕ. ПАК ЛИ ИДВАТЕ ДА СИ ПОГОВОРИТЕ С МЕН?

Тук вътре е истинска лудница.

ВИЖДАМ. НАДЯВАМ СЕ ДА НЕ СЪСИПЯТ НЕЩО.

Съсипваха мен.

ОПРЕДЕЛЕНО НЕ, КАПИТАНЕ.

Все едно в собствения ти дом да тече непрекъснат купон.

ВИЕ ОБИЧАТЕ КУПОНИТЕ.

Обичам да ходя на купони. На чужди купони. Не обичам да вдигам купон вкъщи.

Всъщност веднъж направих чудесен купон. На Укопия. Когато ти стана моя. Вдигнах страхотен купон, за да отпразнувам случая. Дойдоха всички: Сам, Мей Ли, Муни Вега. Фриц Ювенти от „Упорството на Валенцуела“. Не изглеждаше нито ден по-стар с триъгълната си шапка и гамаши. Момичетата от Горна Бразилия го закачаха, но Фриц винаги се преструва на очарован.

Някои идваха отдалече, чак от Фобос, хора, които познавах още от времето, когато се бъхтех за бялата си карта. Видях Доджър Гилеспи, която мяташе бляскави погледи и крънкаше цигари от изпълнена с благоговение стюардеса на космически кораб.

— Доджър! — прегърнах я аз. — Мислех, че си в Пояса.

— Бях — изръмжа тя. — Отказах няколко страхотни покани, за да дойда на твоя скапан купон — оплака се Доджър, макар че през цялото време гледаше с притворени очи към бедното хлапе и въртеше глава, така че гримът й да отразява светлината. Стюардесата покорно й поднасяше пакет цигари. Доджър благоволи да си вземе една. — Благодаря ти, скъпа — каза тя и жестоко ме ощипа по ръката, за да ми даде знак да се чупя, въпреки че беше полу на шега, както е винаги с нея.

Затова реших да остана, просто за да й натрия носа.

Попитах жертвата й:

— Забавляваш ли се?

— О, да — отвърна тя. Въпросително погледна към Доджър, после отново към мен, но Доджър просто ме зяпаше с кипната настрани глава и смъртоносна омраза в очите. Нямаше намерение да ме представи.

— Аз съм Табита — усмихнах се. — Табита Джут.

— О, в такъв случай това е твоят купон! — възкликна стюардесата.

— Точно така — потвърдих аз.

Доджър въздъхна и ни обгърна в облак дим.

— Значи от днес сама си си господар — каза жертвата и отново започна да рови из джобовете си за цигари. Оставих я да извади пакета и да ми предложи, после поклатих глава.

Доджър ми оказваше лошо влияние.

— Извинявай — припряно каза стюардесата. — Аз съм Мойра. Приятно ми е.

— Страхотно — изтътна Доджър.

Мойра смутено я погледна. Но в момента искаше да говори с мен.

— Мечтая си за кораб — въздъхна тя. — Обожавам да летя.

— Ами, тогава лети — махнах с ръка аз.

Момичето ме стрелна с поглед, който ясно ми даде да разбера, че не е безгръбначно: Само професионалният й опит я караше да се държи като глупачка.