Колин Грийнланд - Всичко от начало

В ъгъла зад него зърна нещо високо, тънко и сребристо. Реши, че е антена, после разбра, че е стойка за птица.

— Къде е приятелчето ти? — попита тя.

— Тал ли? Тук някъде. Предполагам, че е сметнал за най-подходящо да ни остави насаме.

Кой знае защо това й се стори извънредно смешно. Тактичен папагал! Табита се запревива от смях. Смехът се заизлива от устата й като огледални мехурчета течен кислород и литна към пъстроцветните стени, искрящия таван, вълшебния мъж с тези прекрасни топли кафяви очи. Тя го обливаше с удоволствие, дали можеше да го разбере? Стори й се важно да му го каже.

— Когато те видях — започна Табита, — бях бясна. Знаеш ли какво казаха?

— Какво казаха?

— Нарекоха го накърнена мещу… — езикът й отново се оплете, — … междувидова хармония — довърши тя. Говоренето не беше толкова лесно, колкото смеха.

Стори й се важно да му каже и това.

— Говоренето — започна Табита и грациозно приклекна, за да му събуе панталона, истински псевдопанталон, — не е толкова лесно, колкото смеха. — Докато го казваше, се замисли върху думите си. — Само понякога — прибави тя, — е по-лесно.

Продължи с обувките му. Той се присъедини към нея на пода. Табита се усмихна. Чувстваше се на седмото небе. Погали сияйното му лице.

— Но сега всичко е наред — блажено заключи тя. Музиката се лееше и извиваше.

— Всичко е адски гот — отвърна Марко. Изръмжа го като мечка и се ухили като акула. Той бе цяло чудо, действително, истинско чудо!

Съблече й якето, мръсната й риза. Целуна зърната й през тъканта на тениската й, събу й обувките. Тя седеше на пода и го гледаше как отнася нейните и своите обувки. Тътреше се по дебелия килим като едва проходило бебе и я караше да се смее. Беше гол. Щеше да й даде работа. Ченето я болеше от усмивки. Марко се върна и я прегърна. Бе топъл и гъвкав, с плът като златна кожа сред вълнуващия се сребърен въздух. Двамата се справиха с дънките й.

Последва скок. Табита стоеше изправена само по тениска, гащички и чорапи. Той седеше по турски в краката й. Чувстваше се неспокойна и не знаеше защо.

Табита, Табита, строго си помисли тя. И си спомни.

— Трябва да си взема устройството — обясни Табита.

Той протегна ръка и я помилва по крака.

— Можем…

— Не. Трябва. Трябва да съм разумна. Разумна!

Табита леко се наведе над чантата си, дръпна ципа, бръкна вътре. Извади нещо. Матовочерна пластмасова кутия. Касета.

Не си я спомняше. Всичко останало в чантата й се струваше познато, но не и касетата.

— Какво е това?

— Прилича на касета — спокойно отвърна Марко.

Тя погледна към него, после към касетата в ръката си.

— Не си я спомням.

Мъжът отново се ухили.

— В момента като че ли не си в състояние да си спомниш нищо, нали, миличка?

— Но аз изобщо не си я спомням — тържествено заяви Табита.

Докато тя говореше, Марко се изправи, завъртя се с гръб към нея и енергично пресече стаята, за да подреди разхвърляните списания на една от лавиците.

— Сигурно е едно от странните неща, които събираш — цитира я той. — Защо не идеш да си сложиш скрамблера, преди да си забравила какво е това?

Имаше право. Имаше право. Беше чудесен. Табита остави касетата на масата.

— Банята — каза тя.

— Втората врата отляво.

Табита бавно закриволичи по коридора. Музиката я последва в банята. Всички стени бяха покрити с огледала.

Седна и строго погледна към отражението си. Нарушаваш правилата, а, Табита? Да, призна тя. Обаче не й пукаше. Той беше толкова красив. Тази нощ щеше да спи на красиво място, щеше да спи с красив мъж, а на сутринта той щеше да й плати глобата. И да купи на „Алис“ нов кристал.

Правилата бяха следните. Никога не ходеше с никого, особено с мъж, ако не следваха нейните условия. Никога не ходеше в чуждо жилище, без първо да го провери. И никога не се доверяваше на никого, особено на мъж, когато мозъкът й бе размътен.

А тази вечер наруши всички правила.

Но тази вечер не бе обикновена. Марко не беше обикновен мъж. Защото мъжете, с които излизаше, обикновено нямаха бани с бидета или тоалетни дъски от истинско земно дърво. Как можеше да си позволи всичко това, ако свиреше в дупки като „Мьобиусов лист“?

На купона го изгуби от очи за известно време, но вече бе прекалено пияна, за да се обезпокои. Танцува едновременно с петима палернианци. Те й дадоха някаква изумителна офирска дрога, от която се почувства три метра висока и невероятно умна. Именно тогава светът стана сребърен. Генератор изпълваше цялата стая с холобалони, кадри от стари филми, реклами, случайни лица, извънземни пейзажи. Тя се смееше и подскачаше с палернианците, опитваше се да спука балоните. После се върна Марко. Табита го целуна.