Колин Грийнланд - Открадни си свят

— Доджър! Доджър Гилеспи!

Едва ли имаше някой друг на света, когото повече би желала да срещне.

Трудовата борса. Стара шега, от един друг живот. От дългите години непосилен наемен труд за чужди компании, полети с разнебитени таратайки между Фобос и Автономия, Свети Мораг и Лхаса. Скучни товари със сапун, морска тръстика, цимент, слънчева пяна, тонове и килотонове. Кратки нощувки в евтините туристически спални, които наричаха „кокошарници“ и в долнопробните еладелдийски хотели и дълги, незабравими, изпълнени е много смях нощи в баровете на Сан Пирели!

Доджър подсмръкна, извила нагоре ъгълчетата на устните си. Най-многото, на което бе способно инак каменното й лице.

— Да не си си помислила, че ще тръгнеш без мен?

— Божичко, Доджър, да знаеш колко се радвам да те видя! — Табита изведнъж се почувства ужасно горда. Тя разпери ръце, повдигна лице към тъмните корабни гнезда, таванските прожектори, силовите проектори и обгърнатите в дим опори на доковете.

— Харесваш ли я?

— Твоята приятелка с пижамата ли? — отвърна пилотът на катастрофиралия кораб. Металическите гнезда лъщяха върху бръснатото й теме, отразявайки пламъчето от запалката, докато припалваше поредната цигара. Изглежда още не се бе наситила на пожарищата около себе си.

— Не нея — възрази капитан Джут. — „Изобилие“. Моят кораб! — Дощя й се да заподскача. Почувства се отново хлапе, малката приятелка на голямата Доджър.

Наоколо вече се събираше неголяма тълпа.

— Ей, вие — обърна се към тях Табита, — това е Доджър Гилеспи, най-добрата жена, която някога е разцепвала вектора! — Тя вдигна ръката на Доджър и я размаха, като съдия, който обявяваше победителя в двубой. Разнесе се бръмчене на камери. Видеорепортерите бързаха да запечатат историческото събитие. Други се опитваха да скрият Джут зад оловни екрани и размахваха гайгерови датчици пред лицето й.

Капитан Джут свирна на джипа си и двете се настаниха вътре.

— По-късно ще имате време да поговорите с нея — обеща тя на репортерите. — Сега вече няма да ни избяга!

Кабинковият лифт ги издигаше бавно през Цепнатината, право към мостика. В отворите на тунелите, които подминаваха, Доджър можеше да различи мрак и светлини — сталактити и супермаркети, деца, които играеха под фонтан от пръски, бликнал от повредена улична помпа. На друго място неголяма група изследователи се готвеше за опасно спускане, надявайки алпинистки презрамки, по които бяха накачени клинове и намотани ярки въжета. Джут се наведе към плексигласовия прозорец и им помаха.

— Значи това е шибаният ти кораб?

— Това — потвърди Табита с глас на водещ телевизионно шоу — е шибаният ми кораб!

Доджър пусна тънка струйка дим от крайчеца на устните си. Вдигна глава и погледна към маранята над тях.

— Защо не са го използвали?

— Не зная — призна Табита. — Кой би могъл да обясни постъпките на фраските?

Старата й дружка втренчи поглед в нея. Ясно бе, че едва сдържа смеха си.

— И какво смяташ да правиш с него? — попита тя малко грубичко.

— Дълга история.

— Всъщност даваш ли си сметка с какво си се захванала? — попита със сериозен тон капитан Гилеспи.

— Разбира се, че не си давам — призна Табита. — Алис знае всичко — отвърна тя така, както един християнин би казал: „Господ знае всичко.“ След това притисна с ръка преметнатата през рамото чанта.

А в зеления купол вече чакаше развълнувана тълпа, жадуваща да зърне дръзкия пилот. Гилеспи раздруса ръката на господин Спинър и намигна на момичетата, които надничаха откъм коридора.

Капитан Джут тършуваше за нещо из чантата си.

— Алис — произнесе тя. — Това е Доджър. Стара моя приятелка.

— И ДРУГ ПЪТ СМЕ СЕ СРЕЩАЛИ, КАПИТАН ГИЛЕСПИ — прокънтя гласът на корабната личност. — ПЪРВО НА УТОПИЯ, КОГАТО БЯХ БАРЖА. ПОЯВИХТЕ СЕ НА ТЪРЖЕСТВОТО ПО СЛУЧАЙ КУПУВАНЕТО НА КОРАБА.

Доджър показа великолепните си зъби. Тя обходи с показалец мигащите пултове и многобройните ръчки за управление.

— Алис, гледам, че сега можеш да се похвалиш с нови придобивки.

— И НЕ САМО АЗ — отвърна корабната личност. — ВСИЧКИ ИЗМИНАХМЕ ДЪЛЪГ ПЪТ ОТ ОНЕЗИ ДНИ.

Доджър Гилеспи започна да се смее и не спря, докато не се закашля сподавено. Едва тогава се пресегна и дръпна Джут за ръката, сякаш търсеше помощ.

— Само ти, Джут — изхриптя тя и тихичко изпсува.

Табита положи ръка върху щурвала. Почти бяха осигурили стартова скорост. На екрана бе увиснало размазаното изображение на Сатурн, който изглежда се намираше право по курса.