Колин Грийнланд - Открадни си свят

Скелетоподобна жена се приближи и го сграбчи за ръката. Имаше големи, изпъкнали очи, в които се четеше уплаха.

— Хендерсън, да не си решил да останеш?

Мъжът, когото нарекоха Хендерсън, кимна отсечено.

— Ти си луд — заяви жената. — Винаги съм знаела, че си луд.

Мъжът завъртя глава и хвърли наоколо безгрижен поглед.

Някой я повика, жената се обърна, кресна нещо в отговор и се изгуби в тълпата.

Мъжът я изпроводи с поглед, сетне се наведе и погали своята спътничка.

До него застана едра и мускулеста веспанка, местен търговец на оръжие.

— Ей, Керш — повика го тя. — Как мислиш, този камък наистина ли може да лети?

— Че какво друго е правил досега? — отвърна също с въпрос мъжът, когото наричаха Хендерсън, а също и Керш.

Тя втренчи поглед в него, вдигна пръст и го опря в слепоочието си.

— Керш, ти си се побъркал! — обяви присъдата си, завъртя се рязко и на свой ред изчезна.

— Ник! — този път пред него бе дотичало жълтеникаво на цвят човече, което стискаше в шепата си дузина кредитни чипове. — Ник, приятелче, мога да ти платя колкото искаш! — в гласа му се долавяше ужас. — Обещавам ти, веднага щом ни приберат! — Докато говореше, той се опитваше да скрие чиповете в и без това претъпкания си джоб.

Мъжът, когото наричаха Хендерсън, Керш, а сега и Ник, махна опрощаващо с ръка.

— Задръж ги — рече той. — Инвестирай ги от мое име.

Ченето на жълтеникавото човече увисна. Беше толкова втрещено, че забрави за паниката, страха и опасностите.

— Значи заминаваш?! С тази жена?

Жената, за която говореха, дори не повдигна глава. Дали въобще разбираше, че става въпрос за нея?

Жълтеникавото човече беше толкова учудено, че не можа да сдържи смеха си. Закиска се подигравателно, показвайки позлатените си зъби.

— Ник, ти наистина си побъркан!

Мъжът повдигна рамене. Изглеждаше почти доволен от себе си. Мекото сияние на биофлуоресцентните светлини се отразяваше в лъскавата му вратовръзка и снежнобялата му риза. От говорителите се разнесе умореният глас на пилота на „Светкавица“ — съобщаваше, че потеглянето ще бъде отложено.

Астероидът се освободи с тласък като от внезапно избликване на мощни реактивни двигатели. Почти неусетно в началото, извънземният звездолет започна да набира скорост, а звездите се заизместваха от краищата на входния канал за доковете към неговия център.

Около двайсетина субективни минути по-късно отекна пронизителен клаксон. Същевременно мониторът върху китката на Табита започна да писука — повикване от кърмовия люк.

— Говори капитанът — произнесе тя. — Какво има?

— Фраймахерска харизма, капитане — докладва кърмовият наблюдател. — Приближава се на висока скорост.

Капитан Джут свирна на един гравитоджип, който ги натовари и се понесе към мястото. Тя се изправи, подпря се на предното стъкло и се загледа отвъд черната плоскост на стартовата площадка, към неясната завеса на силовото поле. Приближаващият се кораб можеше да се различи дори с невъоръжено око — тъмен силует на черния фон. Носеше се право към тях, сякаш нямаше никакво намерение да забавя.

— Какво, по дя…

— Идентифицирайте се! — произнесе механичният глас на системата за безопасност. — Очаквам идентификация!

Капитан Джут помаха с ръка.

— Пуснете го да мине — разпореди се тя. Тълпата зяпна към нея. Беше я споходило неясно предчувствие. Едва ли би могла да обясни защо постъпи така.

Във възможно най-последния момент силовото поле, закриващо кърмовия док, се разтвори точно толкова, колкото да премине харизмата — тъмнокафяв поясен влекач, със знаци на рудодобивната компания. Тромавият съд премина внезапно в спирачен режим, снижи се неумело над стартовата площадка — пилотът вероятно бе изгубил присъствие на духа — и се удари в черната тармакова повърхност, оставяйки след себе си искряща диря от изпотрошени окачващи механизми. Мигновено три противопожарни робота започнаха да посипват пистата с пяна, а грамадният хангар се изпълни с черен дим.

Междувременно зад прозрачното стъкло на пилотската каюта се размърда самотна фигура. Жена с гладко обръснато теме измъкна рязко контролните електроди от гнездата в слепоочията си, показа се през разтворения при удара авариен люк и като разблъска спасителните машинарии, скочи на земята и закрачи право към приближаващия се джип.

— Доджър! — извика Табита и се затича насреща й.

— Внимавай, малката — избоботи доволно новодошлата с опушеното лице, спря, разкрачи крака, опря ръце на кръста си и огледа хангара на извънземния звездолет. — Слушай, как мислиш, дали имам някакви шансове на тукашната трудова борса?