Колин Грийнланд - Открадни си свят

Никой не гореше от ентусиазъм да посетят Титан. Жадуваха за звездите. Откак се помнеха, бяха приковани към Слънчевата система заради политиката на капеланците, чиято крайна и неясна цел бе или културно-етническо опазване, или интензивно, но ограничено вътрешносистемно развитие. Така или иначе, сега бе моментът да потърсят нови хоризонти.

— Един по един, ако обичате…

— Звездата на Ван Маанен — произнесе Карен Нарликар, бивш шофьор на гравитокамион, също като Табита.

— Не, не — извика една лаборантка, чиито уши бяха украсени с обеци от нептунови миди. — БД+59.1915. Страхотно местенце, казвам ви. Има толкова красива корона. — Тя си проби път през тълпата и пъхна смачкано тесте от астрофотографии под носа на Табита.

Капитан Джут ги взе и се престори, че ги разглежда.

— Искате да знаете какво мисля ли? — попита тя и другите закимаха. — Сириус. Веднъж гледах един филм за онзи район. Пълно е с топли светове…

— И с еладелдийци — допълни някой от тълпата.

Господин Спинър си разглеждаше ноктите.

— Ако питате мен — промърмори той, — бих ви предложил Лаланде 21185. — Стига да ни е в обсега. — Той се ухили, показвайки зъбите си. — Останалите места можем да ги погледнем на обратния път.

Тръпка на удоволствие и зле прикрит страх пробяга по лицата на присъстващите. Бая смелост се изискваше да литнеш с това чудо към звездите, без да знаеш докога ще те слуша, дали е в състояние да стисне дотам, докъдето го караш, и ще съумее ли въобще да те върне здрав и читав.

— Я не прекалявайте — подвикна им откъм пулта Кстаска.

Капитан Джут се озърна. Херувимът бе извикал на екрана изображение на звезда. Беше малко размазано, сякаш светлината се прецеждаше през плътна информационна завеса от най-различни по вид кодове и честоти.

— Проксима Центавър — обяви Кстаска.

— Логичен избор — одобри господин Спинър. Не откриваше света, херувимите се славеха с безупречната си логика, макар никой да не знаеше причината за това.

— Проксима — повтори замислено капитан Джут и се приготви да гаврътне поредната глътка. — Шибаната Проксима Центавър! Най-сетне. Ще оставим кресливите капеланци, скимтящите еладелдийци и онези интриганти серафимите да ни гълтат праха.

А също мама и татко, помисли си тя. Както и всички останали. Всички.

— Добре, прав си, да не прекаляваме — кимна капитан Джут. — Хайде да тръгваме.

Беше толкова развълнувана и горда, че дори не осъзнаваше, колко много я е страх. Звезден двигател, фраски звезден двигател. Как, по дяволите, работи? Как работеха капеланските двигатели, които бе използвала през целия зрял период от живота си? Като пъхнеш вътре корабна личност и Алис служеше тъкмо за тази цел.

— Готови ли сме за Проксима, Алис?

Последва кратка пауза, докато корабната личност изследваше възможностите на „Изобилие“.

— НЕ ВИЖДАМ ЗАЩО ДА НЕ СМЕ, КАПИТАНЕ.

— ПРОКСИМА ЦЕНТАВЪР — обявиха всички високоговорители и тълпата ги аплодираше.

— Там ли отиваме? — попита един дългунест младеж.

— Там отиваме — потвърди капитан Джут. Тя сгъна пръсти, огледа с невиждащ поглед ноктите си, усещайки как ъгълчетата на устните й неумолимо се извиват нагоре.

— Алис? Приблизителна продължителност на полета?

— НЯМАМ НЕОБХОДИМАТА ИНФОРМАЦИЯ.

— Добре де, кажи ни поне колко ще е горе-долу. Не можеш ли да предвидиш?

— КЪМ КОЯ ОТ СТОЙНОСТИТЕ, ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ ЧОВЕШКОТО ВЪЗПРИЯТИЕ, ДА СЕ ПРИДЪРЖАМ?

— Какво искаш да кажеш с това, към коя от стойностите?

— В ХИПЕРПРОСТРАНСТВОТО НЕ СЪЩЕСТВУВАТ МЕРНИ ЕДИНИЦИ. СЪЖАЛЯВАМ, КАПИТАНЕ.

— Палерния, Палерния — шепнеха гласове зад нея.

— Палерния е в орбитата на Проксима Центавър, капитане — подсказа господин Спинър.

— Зная го, господин Спинър — кимна Джут. — Ще иде ли някой от вас да потърси палернианците? Мисля, че бяха петима. И не ми стойте всички зад гърба.

По нейна поръчка намериха и монтираха грамаден екран. Поставиха го на отсрещната стена и го завинтиха право в корабната матрица. Техниците й съобщиха, че могат да показват там всичко, което пожелае, да излъчват на живо, да прехвърлят картина от мониторите на мостика, да подават редактирана информация и да показват интересни находки от издирванията на Алис. Надяваха се след време да осигурят и образ от външните камери, но отсега хленчеха, че щяло да бъде доста трудна задача.

Всеки път, когато Джут спираше поглед на екрана, тя се сещаше за замразения фраск, който се бе показал с гръм и трясък от него, разпръсквайки подобна на гной или сперма течност по пода на каютата. Все още подметките й лепнеха. Техниците и клавиатурните жокеи се пързаляха в локвите, поръсвайки всичко с пепел от цигари. Гадеше й се да ги гледа, ставаше й лошо дори само при мисълта за това.