Колин Грийнланд - Открадни си свят

Тя подмина купчината от сандъци, стоварени право в средата на куполната зала, като приемаше с достолепен вид поздравленията на околните.

— Великолепно — промърмори, като се постара да я чуят. — Всичко е наред, браво.

Върна се на мостика и се настани в голямото кресло. Пресегна се и потупа пулта пред нея, сякаш беше рамото на Алис.

— Чудесно, Алис… — Пристигна кафето й, прясно, горещо и силно. — Браво, браво, възхитена съм. — Тя отпи от чашката, примижа от удоволствие и огледа още веднъж мостика.

Недалеч вдясно чифт товарни роботи спускаха палета с монитори от галерията: чисто нови „Патайс“, с възможно най-висока разделителна способност, все още облепени с пакетираща пяна. Още по-нататък други подобни машини инсталираха стабилизиращи паралаксови мезоскопи — красиво изработени апарати, всеки един струващ цяло състояние, каквито някога бе прекарвала с тонове от Домино Валпарайсо до товарните пристанища на Телос-10. А сега бяха нейни.

Капитан Джут прокара длан по гладката повърхност на централния пулт. Индикаторите се раздвижиха, активирани от допира й, и започнаха да подскачат като пъстроцветни фонтани под замъгленото стъкло.

— Откъде идва всичко това? — почуди се тя.

— ОТ „ИЗОБИЛИЕ“ — отвърна Алис. — ВСИЧКО Е ТУК.

Това бе лозунгът от орбиталния рекламен надпис, от рекламните буклети и сигналните сателити: искряща пантомимична вихрушка от плодове, монети и карти за игра, пръснати пред нещо, което наподобяваше черупка на костенурка, макар хората, които работеха в боклукчийските тунели и коридори на „Изобилие“, да твърдяха, че всъщност е кофа за смет.

— Всичко е тук някъде — произнесе господин Спинър и се усмихна, притиснал към гърдите си неизбежния си бележник.

Господин Спинър бе бивш първи офицер на шенандойски зърнен шлеп. Попаднал в пиратска засада, недалеч от орбитата на „Изобилие“ по време на поредния рейс, той сметна за щастлива намеса на съдбата възможността да се прехвърли на борда на гигантския звездолет малко преди той да поеме на първия си неочакван, необявен, непредизвестен полет. Както много други места, сега Шенандоа също бе в криза. Най-вероятно шлепът на господин Спинър вече бе конфискуван, с всички неприятни последици за екипажа, но той самият бе тук и се стараеше да бъде полезен с всичко, на каквото бе способен. Светлините на мостика се отразяваха върху лъскавото му теме.

— Едно историческо пътешествие — обяви той пред видеорепортерите. — Първият човешки полет към друга звезда.

Всъщност крайната цел на пътуването доскоро бе тема на доста оживени дебати. Предложенията валяха едно през друго. Туристически лайнери и индивидуални скутери, натъпкани с авантюристи и представители на различни организации, наобиколиха „Изобилие“ още щом се материализира в околностите на Пояса. От компортовете се посипаха въпроси, предложения за подкупи и съвместна работа, имаше и заплахи. Изглежда единодушно бе мнението, че Апокалипсисът наближава. Капеланците бяха съкрушени, еладелдийците се мятаха като обезумели, сякаш преследвани от едничката цел да си захапят опашките, а отвъд Юпитер серафимите струпваха своите черни, мълчаливи кораби. Жителите на Пояса изглежда виждаха в звездолета на капитан Джут гигантска спасителна лодка.

Капитан Джут се изтегна в креслото и отпи от тубичката с отлежало траянско. След това я вдигна и я разклати във въздуха. Възнамеряваше да говори и всички наоколо утихнаха.

— Бива си го туй нещо — широко се усмихна тя.

Присъстващите я обкръжиха, като се надвикваха един през друг.

— Добре, стига! — спря ги тя и плъзна насмешлив поглед по изплашените им лица. — Хайде, Алис? Какъв е обсегът й?

— ВСЕ ОЩЕ НЕ РАЗПОЛАГАМ С ПЪЛНА ИНФОРМАЦИЯ — отвърна Алис, заровена из лабиринтите от извънземни програми. — МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА ПРЕСКОЧИМ ДО ТИТАН, ПРЕДИ ДА ПОТЕГЛИМ НА ПЪТЕШЕСТВИЕ?

Главните кодове за задвижването на фраския звезден двигател бяха създадени на Титан, което отдавна бе обществено достояние.

— ТАМ БИХА МОГЛИ ДА НИ ПОМОГНАТ — подхвърли Алис.

По-вероятно е да си приберат кораба, за да го върнат на създателите му, помисли си Табита. Които и да са те — човекоядните фраски или серафимите, чието хоби бе да реконструират човешки тела. Джут премести инстинктивно поглед към стената на кабината, откъдето се бе появил последният фраск, а след това към херувима Кстаска, която се носеше наблизо. Кстаска беше творение на серафимите, а в момента превеждаше картите на фраските. Дребните червени очички блещукаха развълнувано, докато херувимът бърникаше в пулта с металическия край на опашката си.