Джак Макдевит - Древни брегове

— Така-а, а това за какво ни е? — попита Арки, гледайки балоните.

— Искаме да разберем с какво още разполагаме.

На балоните имаше надпис „Форт Мокси“ и изглед от Ротондата. Под тях висеше дълго парче канап. Като се наслаждаваше на вниманието на двамата, Макс дръпна два стола, постави ги в двата края на решетката, но извън периметъра. После завърза балоните за столовете, така че да се издигнат във въздуха точно над решетката.

— Какво се опитваш да направиш? — недоумяваше Арки.

— Не искаме да задръстваме системата — обясни Ейприл. — Ако изпратим стол и никой не го махне от приемната решетка, това означава край на играта. Губим канала завинаги. Трябва да изпратим нещо, което само ще се отмести.

— Добре — кимна Арки, доволен, че е разбрал идеята.

— Готови? — погледна ги Ейприл, която стоеше до иконките.

Макс фокусира камерата върху единия балон и започна да записва.

— Давай — каза той.

Ейприл натисна иконата с вплетените пръстени.

Макс преброи до двайсет и три и видя балона да изчезва. Две прерязани парчета канап паднаха на пода в двата края на решетката.

— Имам въпрос — обади се Арки. — Какво ще се случи, ако нещо не е изцяло в обхвата на полето, когато системата се задейства? Само половината от него ли ще се пренесе там?

Ейприл го погледна като дете, заловено да бърка в буркана със сладко.

— Добър въпрос, съветник — отбеляза тя. Повториха експеримента и с последната икона — онази с ключа-сол — и се прибраха в микробуса, за да прегледат на спокойствие записа.

Според Макс пръстените означаваха изкуствено съоръжение. Следователно, твърдеше той, представляваха най-сериозния им шанс да се срещнат с някого.

И може би точно така щеше да стане. Касетата беше запечатала вторичен образ — едва забележимо ехо: стена с прозорец. Стената беше чиста и навяваше на мисли за кораб или военно съоръжение. Прозорецът изглеждаше дълъг и краят му излизаше извън полето на образа. А от другата му страна изглежда бе нощ.

— Прилича на някакво помещение — констатира Ейприл.

Арки бе приседнал на ръба на масата. Наклони се напред, за да разгледа по-добре.

— Как ще реагираме, ако там наистина има някой? — попита той.

— Ще му кажем „здрасти“ и ще се усмихнем — отговори Макс.

Адвокатът се намръщи.

— Мисля, че тук няма място за шеги. Вижте, тази станция, терминал или каквото и да е не е използвана от дълго време. Но това не означава, че цялата система е изключена. Трябва да решим какво ще правим, ако някой се появи. — Той се поколеба как да продължи: — Например… не трябва ли да сме въоръжени?

Ейприл бавно поклати глава.

— На мен ми се струва — бавно произнесе тя, — че последното нещо, от което имаме нужда, е война със създателите на това съоръжение.

— Но той има право — възрази й Макс. — Трябва да сме внимателни.

Арки се отпусна на стола.

— Защо не видим какво има на другото място? — предложи той.

Ключът-сол. Макс превъртя касетата до началото на второто пренасяне.

Отново видяха балонът да избледнява. Този път образът на фона изглеждаше като стая, застлана с мокет. Стените бяха голи. Нямаше и следа от мебели.

— Отнякъде идва светлина — забеляза Ейприл.

— Какво мислите? — попита Макс.

— Може да е друга Ротонда.

Ейприл беше готова веднага да установи:

— Има само един начин да се разбере.

Макс се поколеба.

— Мисля, че е по-добре да се въздържим — каза той. — Ако там наистина има някой, нищо чудно да оплескаме нещата. Нека използваме твоя комитет, за да видим как е най-добре да се постъпи.

— Но това значи след шест дни — извика Ейприл. — Колкото повече информация съберем дотогава, толкова по-правилно решение ще могат да вземат. И от друга страна, какви специалисти могат да участват в подобен проект? Искам да кажа, че никой не би могъл да има опит в тези неща.

— Досещам се накъде биеш — въздъхна Макс.

— Въпреки това аз съм склонен да се съглася — изненада ги Арки. — Никой не е подготвен да взема решения в подобна ситуация. А ако някой изобщо ще ходи, защо да не бъдем ние ? — Макс отбеляза местоимението.

Ейприл също.

— Арки — погледна го тя, — не се обиждай, ама нямаме нужда от адвокат. Нека първо опитаме само двамата.

Но Арки изведнъж се извиси.

— Не мисля така — каза той. — Според мен племето също трябва да бъде представено.

— Шегуваш се — погледна го Макс.

— Никога не се шегувам — усмихна се Арки.

Макс събра необходимото за експедицията: генератор, чанта с инструменти, две фенерчета, две манерки с вода и добилия вече популярност бележник с два черни маркера.