Джак Макдевит - Древни брегове

— Светът има нужда да бъде успокоен — каза му той половин час по-късно в присъствието на цяла дузина съветници. — Миналата есен колелата на пазара се счупиха, защото хората решиха, че техните автомобили няма да имат нужда от подмяна на всеки пет години. А ето сега те мислят, че колите изобщо вече ще станат излишни. Заедно със самолетите и асансьорите. И заедно с гумите, радарите, карбураторите и един Бог знае какво още. Кажете ми нещо и аз ще го свържа с транспорта.

Насядалите около заседателната маса неспокойно се размърдаха. Вицепрезидентът — висок, посивял и сериозен — гледаше в бележника си. Държавният секретар — агресивен адвокат, натрупал внушителен стаж из съдебните зали, за когото се говореше, че се готвел да подаде оставка, понеже президентът обичал сам да си бъде държавен секретар, — седеше със затворени очи, подпрял глава на юмруците си.

Президентът погледна към Джеймс Самсън — министър на финансите.

— Съгласен съм — потвърди той.

Когато секретарят не показа желание да продължи, президентът отбеляза нещо в кожената папка, която винаги му беше подръка, и почука замислено с химикалка по масата.

— Какви биха били последиците за икономиката, ако допуснем, че устройството наистина работи и че може да се адаптира за нуждите на обикновено пътуване?

— В чисто теоретичен план — отговори Питърс, — техническият напредък по правило има благоприятно въздействие. Стратегически погледнато, ние можем да спечелим невероятно много от разработването на средства за евтино и практически мигновено пренасяне от едно място на друго. Доколкото разбрах, необходимото за това оборудване консумира енергия колкото един телевизор. Изгодите са повече от очевидни.

— А в краткосрочна перспектива?

— Ще има сътресения.

— Сътресения ли? — насмешливо попита Самсън. И той беше дребен, посърнал човек, може би наближаващ края на дните си. Бе сбъркал в дадения на президента съвет относно Ротондата през зимата, но въпреки това всички го смятаха за най-умния човек в настоящата администрация. — Думата хаос ми се струва малко по-близка до истината. — Гласът му трепереше. — Колапс, разруха… сами изберете най-подходящата. — Той се изкашля деликатно в кърпичката си. — Не забравяйте, господин президент, че не трябва да се безпокоим за следващото десетилетие. Позволим ли това да продължи, дори стратегически погледнато — ако мога да използвам същия израз, — Съединените щати може и да не спечелят чак толкова, просто защото няма да ги има . Както със сигурност няма да го има президентът Тейлър. — Той задавено се закашля и спря.

Тейлър кимна.

— Други коментари? Адмирале?

Адмирал Чарлз Бонър „Бомбардировача“ бе началник-щаб на Обединеното командване на родовете войски. Беше еталон за висш офицер: висок, с безукорно изгладена униформа, строг. Изглеждаше все още в превъзходна форма, макар да бе вече над шейсетте. Вървеше с леко накуцване, спомен от самолетна катастрофа във Виетнам.

— Господин президент — започна той, — това устройство, ако съществува, представлява сериозна заплаха за отбранителната ни способност. Ако бъде направено широко достъпно, с негова помощ ще могат да се прехвърлят ударни части, а може би и цели армии, в самото сърце на всяка нация на Земята. Без никакво предупреждение. И най-вероятно без никаква възможност за адекватна защита. Доколкото разбирам, единственото необходимо условие за целта е сглобяването на приемна станция където трябва. — Той се огледа, за да види дали думите му имат очаквания ефект. — Нито едно място на света, достъпно примерно с камион, няма да бъде в безопасност от подобна атака.

Тейлър пое дълбоко дъх.

— Предлагате да конфискуваме устройството, адмирале, така ли? И какво да направим с него?

— Предлагам да го унищожим . Господин президент, няма такова нещо като сигурна военна тайна. Ако това устройство стане част от нечий арсенал — имам предвид чужда военна сила, — то ще нулира ефекта от нашите самолетоносачи, военновъздушните ни сили, стратегическото и тактическо ни оръжие и всичко останало, с което в момента разполагаме. Това устройство е абсолютният изравнител на силите. Идете там, купете проклетото нещо от индианците, ако можете, отнемете им го, ако се наложи, но идете, вземете го и го направете на атоми.

Хари Итън поклати глава. Хари беше началникът на канцеларията в Белия дом.

— Индианците току-що отклониха оферта от двеста милиона долара. Не ми се струва, че мисълта за продажба ги вълнува.