Джак Макдевит - Древни брегове

— Видяхте картини от новия свят — каза той. — Но образите не могат да предадат цялостното усещане. Морето е топло, брегът е широк и аз предполагам скоро ще установим, че плодовете се ядат. Имах късмета да намеря една прекрасна жена на плажа и не изгарях от желание да се върна в Северна Дакота. — Репортерите се засмяха. Ейприл улови погледа му и се усмихна, но изглежда се досети накъде отива разказът, защото беззвучно изрече „Не!“. Но вече беше късно. Макс не можеше да спре: — Онова място не е като нищо, което сте виждали досега. То е… истинска магия. — Погледна през прозореца към потъналата в мрак равнина и се вслуша във вятъра, свирещ покрай ъгъла на хамбара. — Това е Едем, Райската градина — завърши той.

Няколко минути по-късно всички големи телевизионни мрежи по света прекъснаха програмите си за извънредно съобщение.

Преподобният Уилям Адисън, известен още като „Стария Бил“, бивш шофьор на цистерна за бира, бивш агент по продажба на недвижима собственост и бивш системен инженер, беше основател и движеща сила на телевизионната църква, наречена от него „Проект 40“ — дан към годините, прекарани от израилевите племена в пустинята и към големия телевизионен канал, излъчващ неговото шоу. Той беше още и пастор към Църквата на доброволеца в Уитбърг, Алабама. Бил беше вярващ. Вярваше, че краят наближава, вярваше, че хората по рождение са негодни за нищо и имат нужда от помощ свише във всяка своя стъпка, най-сетне вярваше, че Бил Адисън представлява достойно изключение от общото правило.

Беше осъзнал се грешник. На времето бе женкар. Познаваше в детайли порока на пиянството, а на младини бе вдигнал във въздуха не един „Шевролет“ в Чатануга не за друго, а просто за кеф. Беше отхвърлял властта във всичките й възможни проявления. Дори божествените.

И ето че точно както се бе случило на времето с Павел, така и той стъпи на магистрала, извела го право до Всевишния. В случая с Бил, магистралата се казваше „междущатска-95“. Бил пътуваше към Джаксънвил в дъждовната вечер, планирайки да прекара нощта в компанията на няколко грешници, когато изгуби контрол над колата, завъртя се на пътя и спря в канавката. Трябваше да умре. Колата избухна, Адисън излетя от нея и се заби в дънера на дърво, отстоящо на трийсет метра. Но между момента на експлозията и пристигането на полицията десетина минути по-късно, Бог му каза няколко думи и му възложи задача. И ето че мисията му сега го отвеждаше от малката черква откъм южната страна на Уитбърг към неговите последователи из цялата страна и в Канада.

На сутринта след необмислената бележка на Макс, Бил отвори темата пред електронното си паство. Намираше се в кабинет, чиито стени бяха скрити под лавици, отрупани с книги (за да придаде научно звучене на проповедите си).

— Снощи — обясни той, — не можах да спя добре. Не знам защо се случи така. Обикновено имам здрав сън, братя и сестри, защото никога не ми се случва да си лягам с гузна съвест. Но снощи нещо ме държеше буден. И както лежах с отворени очи, запитах се дали някой не се опитва да говори с мен… Не, не казвам, че е бил Бог — произнесе името така, сякаш бе съставено от две срички. — Чуйте ме добре, приятели: не казвам, че е бил Бог! Но както ни учи свети Павел в Послание до коринтяните, време е да се събудим от съня си… Слязох долу и малко почетох. В къщата беше тихо. Включих телевизора и избрах CNN , за да имам компанията на човешки глас… Ако сте чели вестници тази сутрин или сте гледали сутрешните новини, знаете какво видях. Учените твърдят, че са намерили пътя към един нов свят. Гледах и не можех да откъсна погледа си. Показваха картини от този свят, от необятната виолетова гора, от синьото му море. И от мрачното му небе… Добре, признавам, че не знам на какво сме се натъкнали в сляпото си любопитство. Но определено е нещо тревожно за всеки християнин. Първо помислих, че става дума за някаква шега, но не може да е така, защото това е лесно да се разбере. Така че на тези от вас, които ме попитаха, аз казвам: „Да, вярвам, че съобщенията, постъпващи от Северна Дакота, са истински“… Други от вас зададоха въпроса: „Преподобни Бил, какво мислиш за тази новина? Какво представлява мястото, което наричат Ротондата?“. Нямам отговор. Но ще споделя с вас подозренията си и защо мисля, че ние трябва да затворим онази врата завинаги… Учените там в по-голямата си част са безбожници. Но един от тях поне е прозрял истината, криеща се зад „моста“ от Северна Дакота. Бил е привлечен от нея и сподели, че е искал да остане в притихналите гори на онзи свят. Нарече го Едем… Братя и сестри, според мен точно за това става дума. Нищо, че онзи човек е атеист — с някаква част от себе си, с някаква дълбоко скрита частица от душата си той е познал отдавна загубения дом и е изплакал желанието си да се върне в него… Знаем, че Бог не е унищожил Райската градина. Може би я е оставил, за да ни напомня какво сме изгубили завинаги. Каква е цената на човешката арогантност. Не знам. Никой не знае…