Джак Макдевит - Древни брегове

Ейприл изглеждаше изумително. Беше облечена в тъмносин делови костюм, обута в обувки с високи токчета, а изражението на лицето й бе като че ли е открила лекарство против рака.

— Председателю — започна тя — и членове на съвета. Двеста милиона долара звучат като доста пари…

— Те са си доста пари — прекъсна я жена на средна възраст от първия ред.

— … но днес се случи нещо, което значително променя оценката на вашата собственост — Ейприл направи драматична пауза. — Ротондата е врата към друг свят. — Публиката не реагира и Макс схвана, че хората не разбират какво им бе казала. Дори представителите на медиите чакаха нещо по-вълнуващо. — Тази сутрин ние двамата влязохме в сградата и излязохме в друг свят . Това означава, че Ротондата реализира тайната на мигновеното пренасяне. Това е технология, която ще позволи на всеки от нас да се пренесе във Фарго, Лос Анджелис или ако щете Китай, за време по-кратко, отколкото отнема мигване на окото.

През събраната тълпа мина невидим мощен електрически заряд. Засвяткаха светкавици. Журналистите наизвадиха мобифоните си.

Уокър удари с чукчето.

Придържайки се към съвета на Арки, Ейприл описа мястото, което тя и Макс бяха видели, като свят по-млад от нашия, царство на девствени гори и къпещи се под звездната светлина морета.

— Нещо повече — каза тя, — ние смятаме, че става дума за няколко врати. Водещи може би към различни гори. Още не знаем със сигурност. Това, което ни е известно извън всяко съмнение, е, че Мини Уакан Ояте притежава мост към звездите… Не го продавайте за някакви си няколко милиона долара. Не го продавайте и за няколко милиарда . Защото той струва много, много повече.

Ейприл седна и в залата настана всеобщ хаос. Мина най-малко минута, преди председателят да съумее да въдвори ред.

— Сега — мрачно обяви той, — ще чуем коментари от залата.

Андреа Хоук стана, за да я видят всички.

— Искам да напомня на Съвета, че ставаше дума не за няколко, а за двеста милиона долара … Познавам Ейприл Кенън и много се радвам на нейното откритие. Вратата, за която тя говори, ако наистина съществува, несъмнено е от изключително значение. Но това е въпрос на бъдещето. Реалността, с която, уви, трябва да се съобразяваме, е, че има наши близки, които страдат в момента. С тези пари бихме могли да направим много за нас, за нашите деца. Умолявам членовете на Съвета да не забравят това нито за миг.

След нея се надигна висок мъж в износена куртка от еленова кожа и припомни притчата за койота, който искал да захапе прекалено много и останал с празна уста.

Един по един хората на племето ставаха и споделяха с другите семейни трагедии за деца, тръгнали по кривия път, за мъже и жени, умиращи от наркотиците, за това какво е да си безпомощен в общество на богати. Уелс седеше, благочестиво отправил поглед към тавана.

— Светът отвън — напомни старец, прехвърлил деветдесетте, — си спомня, че сме тук, само когато реши да поиска нещо от нас. Но каквото и да са ни предлагали, винаги са се опитвали да ни изиграят. Бъдете внимателни.

Най-окуражаващото изказване се чу, когато стана Арки.

— Тази вечер — заговори той, — сърцето ми е преизпълнено с тъга от онова, което чух, и аз се безпокоя за моя народ. За пореден път бледоликият ни предлага пари, а ние бързаме да ги дръпнем от ръката му. И не се замисляме за какво всъщност става дума… Проблемите, които всички вие изредихте, не се дължат на това, че нямаме пари. Техният корен е в това, че загубихме наследеното. Забравихме кои сме и какви бихме могли да бъдем. Казвам ви, братя и сестри, позволим ли и този път да ни съблазнят… по-добре да не видим следващия изгрев. — Хората започнаха шепнешком да коментират. Журналистите продължаваха да държат високо вдигнати касетофоните си, операторите не отместваха включените видеокамери. Всичко се записваше. Арки се обърна отново към Съвета: — Показаха ни един нов свят. Може би е време да спрем да живеем из резерватите, които бледоликите ни пробутват. Може би е време да постъпим така, както са сторили на времето нашите предци. Нека видим онова царство на горите, което Ейприл Кенън откри за нас. Нека се опитаме да го направим наше. Ето, това е изборът, пред който сме изправени тази вечер: да вземем парите на онзи човек или да заживеем отново такива, каквито сме се родили.

Съветът се оттегли да заседава, а медиите обсадиха Ейприл. И докато тя отговаряше на въпросите на журналистите, Макс дръпна Арки настрана.