Джак Макдевит - Древни брегове

Едва няколко часа по-късно Макс се сети да потърси подтекст в думите й. Дали това не беше завоалирана форма на предложение? Но в момента бе толкова развълнуван от последните събития, че не бе в състояние да мисли трезво.

— Трябва да им съобщим, че сме добре — настоя той.

— Хубаво.

Небето се превръщаше в неописуема панорама. Звездите сякаш се включваха с гръм и не след дълго над главите им блестяха хиляди лагерни огньове, напълно достатъчни, за да осветят морето и да попречат на спускането на истинска нощ. Бяха се появили и черни страховити облаци, предвещаващи буря, но Макс примигна, защото му се стори, че и те са пълни със звезди.

— Странно — обади се той, — небето бе чисто допреди малко.

— Според мен — прошепна в отговор тя, — тези облаци не са в атмосферата. — Макс се намръщи. Вълните все така тежко се разбиваха. — Виж — и Ейприл му посочи с ръка над морето. Там високо над хоризонта се носеше буреносен облак с формата на глава. Беше пропит с течна светлина и набоден с безброй примигващи синьо-бели точки. — Виждала съм това преди — все така боязливо прошепна тя.

И Макс бе виждал тази незабравима картина. Изглеждаше като приближаваща буря, но имаше отчетливата форма на шахматна фигура. На кон.

— Мисля, че това е мъглявината Конска глава — възкликна той.

Ейприл стана и извървя няколко крачки по брега.

— Аз пък мисля, че си прав, Макс — гласът й трепереше.

Той я гледаше, загубил желание да бърза. Заслуша се в пукота на клоните в огъня и в мелодичния рев на прибоя. Може би за пръв път от смъртта на онова дете в избухналия самолет душата му бе намерила покой.

Лондон, 14 март

(информационна емисия на Би Би Си):

Последният бум при убийствата на работно място в Обединеното кралство изглежда може да се обясни срс събитията на хребета Джонсън, според психолога Тимъти Клейтън, пишещ за списание „Икономист“. „Днес хората се страхуват повече за работата си, отколкото когато и да било след Голямата криза — заявява Клейтън. — Те не са уверени кой е отговорен, но се наблюдава изключително увеличение в броя на застрелванията на началници, секретарки, разпространители на печата и изобщо всички, които им се изпречат на пътя.“

Петимата членове на племенния съвет, четирима мъже и една жена, се бяха подредили в заседателната зала, край дълга дървена маса. Зад тях висеше окачено знамето на Мини Уакан Ояте, свещеният щит на племето сиу от района на Дяволското езеро, бизонски череп и знакът на полуслънце. Председателят Уокър стоеше в центъра на групата.

Залата бе толкова претъпкана с журналисти и фоторепортери, че не бе останало много място за индианците от племето. Малцина от тях бяха успели да се вмъкнат вътре, така че по-голямата част чакаха из коридорите и навън, пред Синята сграда. Хората открито ликуваха и когато Уелс пристъпи напред, разнесоха се ръкопляскания.

— Председателю — започна той, — уважаеми членове на Съвета, както ви е известно, аз съм тук от името на мъжете и жените, работещи за Националния енергиен институт, които се надяват да им бъде разрешено да изследват археологическата находка на хребета Джонсън и да я запазят за идните поколения. За да постигнем това, ние предлагаме да заплатим на Мини Уакан Ояте сумата от двеста милиона долара срещу правата върху собствеността. — Тълпата колективно ахна. Разнесоха се нестройни ръкопляскания, но Уокър бързо въдвори ред. Уелс се усмихна, явно наслаждавайки се на ефекта от думите си. После извади някакво писмо и наведе очи към него: — Все пак обаче, моите началници ми наредиха да ви съобщя, че според някои от нашите инвеститори, подобен начин на разпореждане с парите им не е разумен. Така че офертата може да бъде изтеглена всеки миг. — Той смачка на топка писмото и го напъха в джоба си: — Дами и господа — продължи със загрижено лице, — вземете парите, докато можете. За нещастие не съм в състояние да ви гарантирам какво би могло да се случи в мига, в който изляза през тази врата.

Председателят кимна.

— Благодаря ви, доктор Уелс. Съветът ви е благодарен, че се съгласихте да дойдете тук тази вечер и да говорите пред нас. — Уелс леко се поклони и седна. — Има още една заявка за вземане на думата по този въпрос — и той погледна надясно, където Ейприл и Макс седяха в компанията на Арки: — Доктор Кенън?