Джак Макдевит - Древни брегове

— Не мисля, че успя да убедиш Съвета — каза му той.

Адвокатът обаче се усмихна.

— Не съм се и опитвал. Вярно, че бях обърнат към тях, но говорех на старите воини.

Дяволското езеро, СД, 15 март (Ей Пи):

Племенният съвет на индианците сиу от района на Дяволското езеро днес отхвърли офертата за двеста милиона долара, направена му от консорциум, опитал се да закупи правото на собственост над хребета Джонсън, където се намира площадката на предизвикалите толкова противоречиви слухове разкопки. Това решение се свързва с откриването на т.н. „междузвезден мост“ (вж. уводния материал по-горе). Има сведения за размирици сред индианците от племето. Група от тях дойде днес в града на протестна демонстрация и полицията се готви за следващите им действия…

Минаха втори път през вратата и взеха със себе си групичка колебаещи се журналисти. Онази нощ, по думите на Джей Лено, страната бе обхваната от „ротондна треска“. На челните страници на извънредните издания на всички вестници и по всички телевизионни програми излязоха снимки на другопланетния бряг, на мъглявината Конска глава и на хората, изчезващи в златни сияния. С идването на деня Ротондата и безлюдният чужд свят станаха основна новина.

Охраната затегна до максимум мерките за сигурност. ВИП-овете пристигаха на тълпи с хеликоптери: от големите университети, от изследователски центрове, от всякакви щатски и федерални агенции. Зачестиха „отбиванията“ на чужди дипломати и един ден, напълно объркан, Макс се усети, че го представят на френския президент. Ейприл подготви презентация с много диапозитиви, изобразяващи яхтата на Том Ласкър, резултатите от най-разнообразните анализи на материала, използван за изработване на яхтата и Ротондата, ранните етапи на разкопките и въздушни снимки на хребета Джонсън, направени през нощта.

Ейприл най-сетне бе получила желания отпуск от лабораториите „Колсън“. Единствена от цялата работна група тя имаше квалификацията да говори с различните изследователи. Междувременно списъкът на желаещите да посетят Ротондата и новия свят наброяваше хиляди. На шестнайсето число Ейприл обяви, че комитет, съставен от известни учени, ще се събере в десетдневен срок, за да формулира изследователска стратегия. Сред неотложните въпроси, с които комитетът щеше да се занимае, щяха да бъдат: „Какво да правим със света от другата страна?“ и „Как да се подготвим за първия контакт?“.

Кълъмбъс, Охайо, 16 март

До Президента Матю Р. Тейлър

Белия дом

Вашингтон, окръг Колумбия, 20003

Уважаеми г-н Президент,

Знам, че сте много зает, но се надявам да намерите време и да помогнете на моя татко. Миналата седмица той загуби работата си в хартиената фабрика. Същото се случи и на още няколко деца. Аз уча в пети клас на училище „Тиодор Рузвелт“ и казах на някои от приятелите си, че ще Ви пиша. Знаем, че ще ни помогнете. Благодаря Ви.

Ейприл Кенън бе решила да покани на вечеря всички — Макс, Ласкърови и Арки Редфърн, — още вечерта, когато племенният съвет бе решил да отклони офертата на Уелс. Но изобщо не бе предвидила, че само за няколко часа ще излети от положението на местна знаменитост в орбитата на международната слава.

В мига, в който направените от групата оператори снимки на девствения свят обиколиха света, всяка надежда за по-нататъшна анонимност за нея и Макс бе погребана веднъж и завинаги. Веднага щом се разбра, че компанията е отишла в ресторант „Синя светлина“ в Графтън, там нахлуха репортери, а постоянните посетители се скупчиха около масата им, настоявайки за автографи.

Още повече бяха репортерите в „Прерийната шхуна“, така че в крайна сметка всички отидоха в дома на Ласкърови и дадоха импровизирана пресконференция от предната веранда. Когато Ейприл предложи да съкратят отпразнуването на събитието, с надеждата за малко уединение, Макс, доволен от развитието на нещата, възрази:

— Това е част от историята. Нека и те получат онова, което очакват. На нас нищо не ни струва, а така можем да си спечелим тяхното благоразположение. Може да ни потрябва, преди всичко да е приключило.

В първоначалните му намерения бе влизало да се отърве с няколко общи фрази и да направи неангажиращ коментар за това как някой е оставил безценен дар на човечеството. Но когато застана пред камери и касетофони, емоциите му надделяха (той бе пийнал повече от обикновено — може би не чак толкова, че да фъфли, но достатъчно, за да паднат задръжките му).