Джак Макдевит - Древни брегове

— Това пък какво е, мътните го взели! — Том Ласкър трябваше да повиши глас, за да надвика засилилия се вятър. Уил застина с пълна лопата, любопитен какво бе привлякло вниманието на баща му.

От земята стърчеше някаква триъгълна плоча, напомняща донякъде гръбната перка на акула. Изглеждаше здрава. Метал явно, но без следи от корозия.

Намираха се на малко възвишение по западната граница на фермата. Бяха останали да работят под светлината на окачените на въже крушки. Трябваше да прекарат тръбите, по които водата от кладенеца щеше да се изпомпва до билото на хълма. Ласкър спря лъча на фенерчето си върху обекта, а Уил го ритна с върха на ботуша си. Нощта носеше дъха на приближаващата зима. Студеният вятър шибаше голия хълм и раздрусваше провесените крушки. Ласкър клекна и разчисти пръстта със скрити в ръкавици пръсти. Предметът беше светлочервен. Гладък и твърд. Дръпна го, но той не помръдна.

Къщата бе на четиристотин метра от тях — стандартната двуетажна постройка от дъсчени плоскости и греди, издигната в най-гъстата част на малка горичка. През прозорците й се изливаше топла уютна светлина.

Перката бе прикрепена към прът със същия цвят и текстура на материала. Изглеждаха едно цяло, забито в меката пръст под ъгъл от трийсет градуса. Уил подпъхна лопатата си под него и двамата се опитаха да я използват като лост, за да го извадят. Предметът като че ли помръдна, но не излезе.

— На три — каза Ласкър.

Преброи на глас и натиснаха с цялата си тежест, но загубиха равновесие и паднаха един върху друг с бурен смях.

— Тате, мен ако ме питаш, за тази вечер е достатъчно — предложи Уил. — Хайде да вечеряме.

Възвишенията Пембина се виждаха през прозорците на спалнята в дома на Том Ласкър. Веригата се състоеше от подредени в неправилна линия заоблени хълмове, превали и назъбени канари — общо взето доста впечатляваща природна гледка, може би най-вече защото околната местност бе гладка и равна като маса за билярд. Знаеше се, че преди десет хиляди години тези места са били западен бряг на вътрешно море, покривало големи площи от днешните два щата Дакота и Минесота, както и провинциите Манитоба и Саскачеуан в Канада. Самото място, където днес бе построена къщата, сигурно е било потопено на неколкостотин метра под водата.

Ласкър бе едър мъж, притеснителен, с широки рамене и вече започнала да оредява кестенява коса. Целият си живот бе прекарал в района на Форт Мокси. Смяташе сам себе си за неинтересен човек, просто не много общителен фермер, свикнал на тежък труд и грижещ се за семейството си. Имаше щастлив брак, двамата му сина израстваха като свестни момчета. И още нещо — обожаваше летенето. Подобно на повечето местни фермери и Ласкър имаше разрешително за пилотиране и бе собственик на „Катана“, модел DV20. Притежаваше и „Авенджър“ — малък самолет, използван от военноморските сили още по времето на Втората световна война. В допълнение на всичко това беше и член на Конфедеративната въздушна асоциация — сдружение на ентусиасти, посветили силите и свободното си време на ремонта и реставрирането на антични бойни летателни машини.

Малко след изгрев-слънце на следващата сутрин той и Уил бяха пак на върха на склона. През октомври времето из северните равнини е по правило мрачно и студено и денят беше типичен за месеца. Ласкър стоеше сгушен в якето си. Още не бе успял да се раздвижи достатъчно, за да го съблече.

Перката стърчеше с няколко пръста над земята, монтирана на опорен прът, дебел пет сантиметра. Ласкър си мислеше за белята, която като нищо можеше да се случи, ако бе минал с трактора през това чудо.

Уил заби лопатата в пръстта.

— Е — бодро каза той, — я да се отървем от тази работа. — И обърна първата копка почва, все така тежка и ароматна, въпреки сезона.

Беше тихо. На оградата бе кацнала сойка и любопитно ги наблюдаваше с едно око. Ласкър се чувстваше прекрасно. Тази перка определено бе възбудила интереса му. Какво ли, по дяволите, представляваше и как се бе оказала заровена в тези земи, които семейството му притежаваше поне от шейсет години насам? Най-важното обаче бе, че тя обещаваше временна загадка, открила възможността да се доближи до сина си.