Джак Макдевит - Древни брегове

Най-общо казано, градчето предлагаше стабилност на живеещите в него и бе прекрасно място да отгледат децата си.

Равнината стигаше във всички посоки до хоризонта и продължаваше отвъд него. В миналото тук се бе простирала акваторията на езерото Агаси, представляващо по-скоро вътрешно море, понеже площта му надвишаваше сумарната площ на всички от днешните Велики езера по границата с Канада.

Агаси.

Изчезнало отдавна. Том погледна на запад към хребета, представлявал навремето бряг на езерото. Равнината до него беше гладка като тепсия. Какъв невзрачен край. Бе летял над тези места много пъти и бе разказвал на момчетата. Искаше му се да обикнат своя край така, както той го обичаше.

„В десет с Бен“, местен телевизионен канал KLMR , Гранд Форкс, 22:26 часа, 18 октомври.

Марки:Разполагаме със странен материал от Форт Мокси тази вечер, Джули. Там са намерили яхта в житна нива.

Хокинс(усмихнато): Яхта в житна нива?

(Панорамен кадър на Форт Мокси с вкопчилата го прерия, преминаващ във фокусиране върху защитен пояс-преграда срещу вятъра и фермерски постройки.)

Марки:Някой от зрителите да си е загубил яхтата? Там, на границата с прерията, тази вечер един фермер озадачено си чеше главата. Ето какво съобщава Каръл Дженсън…

(Общ план на яхтата и зяпачите около нея. Камерата фокусира върху Дженсън.)

Дженсън:Бен, аз съм Каръл Дженсън от фермата на Том Ласкър в област Кавалиър. (Появява се образът на Ласкър.) Чудесна яхта, господин Ласкър. Наистина ли се опитвате да ни убедите, че някой я е заровил на територията на вашата ферма?

Ласкър:Да, точно това казвам, Каръл. Ето тук… — сочи с пръст. — Миналия сезон тук не засях нищо, почвата бе слаба. Напролет ще сеем пшеница. Но имах нужда от система за изпомпване на вода от кладенеца до хълма. Така че хванахме се да изкопаем канавка за тръбите и ето какво намерихме…

Дженсън:Яхтата?

Ласкър:Да.

(Кадър под ъгъл, по дължината на плавателния съд, за да се подчертае размера му.)

Дженсън:Изцяло ли бе заровена? Или само част от нея?

Ласкър:Изцяло.

Дженсън:Господин Ласкър, кой би оставил такова нещо на ваша земя?

Ласкър:Каръл, нямам и най-малка представа!

Дженсън(обръща се с лице към камерата): Ето, такава е историята. Бен, аз се питам какво ли още е заровено в долината на Ред Ривър. Дали не е уместно да бъдем малко по-внимателни, когато дойде време да садим бегониите идната пролет? За вас това бе Каръл Дженсън с репортаж от фермата на Том Ласкър до Форт Мокси.

(Картина от студиото.)

Марки:Толкова от новинарския екип. Лека нощ, Джули.

Хокинс: Лека нощ, Бен. — (Обръща се с лице към камерата.) Лека нощ, приятели. Ще се видим утре, пак в десет. Следва „Късен коментар“ .

На сутринта Ласкър нае камион с ремарке и доведе строителен предприемач от Гранд Форкс, който натовари яхтата в ремаркето и я премести по-близко до хамбара.

Всеки следващ ден тълпата ставаше по-голяма и по-голяма.

— Защо не започнеш да продаваш билети? — предложи му накрая Франк Мол, бивш кмет и пенсиониран митнически служител. — Че тук идват хора чак от Фарго. — Мол беше добродушен, имаше брада, бе нисичък, но яко сложен. Освен всичко друго, беше и стар приятел по чашка на Ласкър.

— Какво мислиш, Франк? — попита го той. Стояха на алеята за коли, загледани в Джини и жената на Мол, които се опитваха да въведат някакъв ред сред пристигащите коли.

Мол го погледна, после премести поглед върху яхтата.

— Ти наистина ли не знаеш как се е озовала тук, Том? — в гласа му се долавяше леко обвинителна нотка.

— Не — изморено му отговори Ласкър. — Наистина не знам.

Мол поклати глава.

— Тогава питай другиго, Том. За мен това си е загадка.

— А бе каква загадка…

— Ами честно казано, малко ми е трудно да видя мястото ти в тази история. Лодката изглежда в добро състояние. Сякаш е била заровена вчера. Според теб кога може да се е случило?

— Де да знаех. Струва ми се невъзможно да са го направили, без да разорат всичко наоколо. — Той разгледа хълма с присвити очи, правейки си сянка с длан. — Изобщо не мога да си представя как може да е станало.

— Аз пък се чудя защо — призна си Мол. — Защо някой ще крие такава яхта в земята? Та това нещо сигурно струва половин милион долара. — Той скръсти ръце и на свой ред впери поглед в яхтата. Тя вече беше близо до дома на Том, укрепена в ремаркето и оставена току до алеята за коли. — Не знам дали си забелязал, но е ръчна изработка.