Джак Макдевит - Древни брегове

— Предложете им милиард — обади се Роли Грейвс, директор на ЦРУ.

— Не вярвам, че ще го продадат — настоя Итън. — Дори да го сторят, представяте ли си отзвука? Дадем ли им милиард, пресата няма да се умори да пита до самите избори какво са получили данъкоплатците срещу парите си. И какво ще им обясним ние? Че сме го направили, за да защитим интересите на „Дженерал Мотърс“ и „Боинг“?

— Не ме интересува какво ще им кажете! — изгърмя Бонър. — Подобно оръжие превръща всичките ни самолетоносачи в скрап. Помислете за това, господин президент.

В този момент Марк Аниок, министър на вътрешните работи, се наклони напред.

— Не можем просто така да им го отнемем — каза той. — Това е равносилно на политическо самоубийство. Боже Господи, ще останем в историята като хората, посегнали на индианците отново. Представям си заглавията…

— Можем да им го вземем и още как — възрази Итън. — Но веднага след това трябва да организираме инцидент и от онова нещо на хребета Джонсън да не остане и следа.

— Съгласен съм — одобри Бонър. — Да прекратим тази история в зародиш, докато можем.

Елизабет Шумахер, съветник по въпросите на науката, седеше в далечния край на масата. Беше сивоока, вглъбена жена, рядко удостоявана с покана за участие в заседания по стратегически въпроси. Администрацията на Тейлър, загрижена най-вече как да намали, дефицита, не бе схващана като първи приятел на научната общност. Президентът съзнаваше това и изпитваше известни угризения, но бе готов да посрещне упреците в името на по-висшата цел.

— Господин президент — обади се Шумахер, — откриването на Ротондата е събитие, уникално по своята значимост. Ако я унищожите или ако позволите да бъде унищожена, можете да бъдете сигурни, че идните поколения никога няма да ви простят.

Не каза нищо повече, но Питърс разбра, че думите й имаха ефект.

Заседанието продължи още два часа, без да стигнат до определени заключения. В полза на Ротондата се изказаха само Аниок и Шумахер. Тони Питърс в началото бе раздвоен, но постепенно стигна до становището, че трябва да експлоатират хребета, поемайки съответните рискове с икономиката и общото въздействие на артефакта в останалите сфери на живота. Но беше прекалено предпазлив по натура и достатъчно лоялен към благополучието на своя началник, за да предложи открито този начин на действие. Всички останали в залата настойчиво търсеха пътища за отърваване от артефакта.

Когато заседанието свърши, президентът дръпна Питърс настрана.

— Тони — каза му той, — искам да ти благодаря за приноса тази вечер.

Питърс кимна.

— Какво ще правим?

Тейлър никога досега не си бе позволявал лукса да проявява нерешителност. Но тази вечер, за пръв път, откакто Питърс можеше да си спомни, президентът се поколеба.

— Да ти кажа ли истината? Не знам как да продължим. Нещо ми казва, че това ще срине икономиката и никой не може да предвиди как ще изглеждат нещата, когато изплуваме на другата страна. Но в същото време знам, че Елизабет е права. Позволя ли Ротондата да бъде унищожена, историята ще ме изкорми.

Не криеше, че е сериозно загрижен.

— Е, и?…

— Казах ти, Тони, не знам. Честна дума, не знам.

— Давай нататък, Чарли от резервата.

— Здрасти, Снежен ястреб, искам да направя коментар относно срещата.

— Слушаме те.

— Когато снощи дойдох на срещата, мислех също като теб. Исках да вземем парите.

— Какво мислиш сега, Чарли?

— Видя ли снимките?

— На другата страна ли? Да.

— Според мен Арки е прав. Мисля, че трябва да си съберем багажа, да се пренесем там и да изключим системата.

— Не съм сигурна, че Арки се изрази точно така.

— Не си го разбрала. Аз стоя зад него. Виж, Снежен ястреб, всички пари на земята не могат да ни помогнат да се махнем оттук. Нека си задържат двестате милиона. На мен ми дай плажа и горите.

— Добре, Чарли. Благодаря ти за мнението. В ефир си, Мадж от Дяволското езеро.

— Здравей, Снежен ястреб. Виж, убедена съм, че последният, който говори преди мен, е абсолютно прав. Готова съм да тръгваме.

— В пустошта?

— Да, точно така. Да не се бавим.

— Добре. Джек от резервата…? В ефир си.

— Ей, Снежен ястреб. И аз бях там.

— На срещата?

— Да. Ти бъркаш. Пред нас е шансът да започнем от самото начало. Ще бъдем проклети глупци, ако не се възползваме. Казвам: събирайте си багажа и да изчезваме. И този път без европейци, моля! Стъпим ли там, нека направим както каза онзи… как му беше името? Да залостим вратата.