Джак Макдевит - Древни брегове

Арки бе непреклонен:

— Никой друг няма да отиде в онази пустош, докато не се убедим, че няма опасност.

Ейприл беше готова да експлодира:

— По дяволите, Арки! За всекиго е ясно, че никога няма да сме абсолютно сигурни в това. Никога!

— В такъв случай може би следва да се откажем отсега. Да вземем най-добрата цена за Ротондата и да оставим някой друг да се безпокои за неизбежните съдебни процеси.

— Какви процеси?

— Онези, които ще бъдат заведени срещу нас в секундата, в която някой от твоите завеяни академици бъде изяден.

— Никой няма да бъде изяден.

— Откъде знаеш? Как можеш да бъдеш толкова сигурна? Можеш ли да го гарантираш?

— Разбира се, че не мога.

— Ами в такъв случай трябва да имаме предвид и тази възможност. — Той дълбоко пое дъх. — И на първо място трябва да се запитаме: наистина ли искаме всички тези хора да се мотаят там?

— Не се мотаят! — Ейприл овладя гласа си. — Става дума за обучени хора. И освен това, нали не си въобразяваш, че можем да задържим това само за нас? Длъжни сме да пуснем колкото може повече хора да видят онова, което видяхме ние.

— Нека те попитам пак: какво ще се случи, ако един от тях бъде убит?

— Там няма едри хищници.

— Ти не си видяла едри хищници, Ейприл. Разликата е от земята до небето. А болестите? А дребните екзотични микроби?

— Ако ги има, вече е малко късно: Макс и аз бяхме там и се върнахме.

— Знам — сурово я изгледа Арки. — И недей да мислиш, че много ми допада. Виж, досега действахме като каубой, който стреля от хълбок. Време е да сложим нещата под контрол. Преди да сме се опарили жестоко. Първо, искам ти и Макс да си направите подробни медицински изследвания. Възможно най-изчерпателните. Междувременно ще спрем екскурзиите, докато Адам не каже, че е безопасно. Не искам никой повече да стъпва там, докато това не се изпълни. Никой, включително и вие .

— Арки — изплака Ейприл, — не можем просто да заключим тази врата и да обясним на хората, че на другата страна не е безопасно.

— Току-що го направихме — заяви той.

Адам събра екипа си. В него влизаха Джек Суифтфут, Андреа Хоук, Джон Малкия призрак и още двама, които Ейприл не познаваше. Раздаде карабини M15, гранати и револвери.

— Изглеждате като че ли ви очакват динозаври — каза им тя.

Той сви рамене.

— По-добре да се презастраховаме, вместо след това да съжаляваме. — Направи знак на хората си да стъпят на решетката, натисна иконката със стрелата и се присъедини към тях. — До довечера — махна й той. Закрепваше пълнител на колана си, когато започнаха да избледняват.

Макс влезе, носейки два жълти балона и вечната си видеокамера.

— Не бих възразявала — посрещна го Ейприл, — но това създава неприятен прецедент. Какво да правим сега? Да изпращаме десантчици всеки път, преди да хвърлим поглед на кое да е от всичките тези места?

— Ако изобщо има повече — уточни Макс. — Аз специално още не знам. И честно да ти кажа, не съм сигурен, че идеята ти е чак толкова неуместна. — Тя изръмжа, но не каза нищо повече. — Мислиш ли — попита я Макс, — че онзи, който е построил системата, все още се намира някъде там?

Погледът в очите й загуби фокус.

— Изминали са десет хиляди години — каза Ейприл. — Доста дълъг период от време.

— Може би не и за тях.

— Може би. Но знаем, че Ротондата е била изоставена отдавна. А и на Едем не видяхме никакви следи някой да се е отбивал скоро. Какво мислиш, че ни казва това?

Макс гледаше през прозореца. Навън туристите правеха снимки.

— Питам се, къде ли свършва мрежата? — замислено се обади той.

— Изгарям от нетърпение да науча това — пламна погледът й.

Външната врата се отвори. В коридора се чуха стъпки и на прага се появи Арки Редфърн. Махна им с ръка, съблече якето си и го метна върху облегалката на един от столовете.

— Хората казват — съобщи им той, — че май е редно да ви направим почетни членове на племето.

— Идеята ми допада — усмихна се Ейприл.

Макс беше научил, че единственият друг човек, удостоен с тази чест, е самият Сам Хюстън 18 18 Американски адвокат и политик (1793–1863), водач на борбата на американските емигранти в Тексаската територия за контрол над Тексас и за присъединяването към САЩ. — Б.пр. . Компанията не беше никак лоша.

— И на мен — съгласи се той.