Джак Макдевит - Древни брегове

Ако това наистина бе транспортна система, тя трябваше да функционира в двете посоки. Защо, в такъв случай, Ейприл не се бе върнала?

Може би системата вече бе остаряла. В края на краищата нали бутонът с дима така и не бе задействал нищо. Може би Ейприл просто е останала там, без възможност да се върне.

Това поне можеше лесно да се провери.

Макс сложи филтър пред обектива на видеокамерата, намери лопата, събра купчина сняг и се върна в Ротондата. Помещението беше празно — издирването бе съсредоточено в близката околност на планината. Стъпките му глухо отекнаха по прашния под и той осъзна, че за пръв път е съвършено сам тук вътре.

Струпа снега на малка купчинка в центъра на решетката. Нагласи камерата на един стол, насочи я към решетката и я задейства.

После натисна бутона със стрелата.

Той се освети.

Макс отстъпи, без да откъсва поглед от снега, и несъзнателно започна да брои наум.

Въздухът над решетката сякаш пламна. Запали се, кълбото се разшири и от него излетя златист облак, който блесна с такава яркост, че трябваше да отмести поглед. И после внезапно изчезна.

Снегът го нямаше. Не бе останала и следа от него — нито струйка, нито капка вода.

Добре. Той прибра камерата, върна се бързо в микробуса и зареди касетата във видеокасетофона.

Първо я пусна с нормална скорост, за да се увери, че е заснел всичко. Нямаше никакво съмнение, че снегът бе станал прозрачен, миг преди да изчезне окончателно.

Пренави и пусна отново. Когато ефектът започна, той натисна пауза и продължи напред кадър по кадър. Сиянието бавно набра яркост, замъгли се и се разшири. В мъглата се появиха звезди. Ядрото на ярката част като че ли търсеше купчинката сняг. Ослепителни пипалца се протегнаха към нея и тя започна да избледнява. Кадър по кадър купчинката губеше от материалността си, но образът не се размаза. Когато накрая почти бе изчезнала, в зрителното поле се появи нов образ.

И той го парализира.

Гледаше на екрана обезглавения й торс. Беше се свила и ръцете й бяха безжизнено отпуснати.

Обзе го чувство на истинска загуба. Усети по лицето му да се стичат сълзи и тогава се досети, че това може да е само якето й!

Якето й!

„Минесота Туинс“. Да, наистина можеше да прочете надписа. Нямаше никакво съмнение в това. Но предницата не изглеждаше както трябва. Някакъв предмет… цилиндър, тръба, нещо такова, стърчеше оттам.

Фенерчето. Това беше тялото на електрическото й фенерче. Без накрайника.

Цилиндърът изглеждаше смачкан.

Беше от стандартните евтини пластмасови модели, които се използваха от всички тук горе на работната площадка. Но какво му се бе случило?

Макс обмисли новата загадка в продължение на няколко минути. Какво би направил той, ако се окажеше там — където и да бе това там , — без възможност да се върне? Със сигурност щеше да опита да изпрати съобщение.

Тук съм.

Друго?

Фенерчето е счупено?

Не, трябваше да е нещо по-важно. И той пое дълбоко въздух.

Нещо е повредено.

Транспортната система не работи:

Повика Арки.

— Оцеляла е — съобщи му той. — Това нещо е врата. Проход.

— Как разбра?

— Якето й е на другата страна. Заснех го.

Адвокатът не можеше да формулира мислите си. Макс го гледаше да клати глава пред него и да мърда с устни, в опит да прозре смисъла на станалото.

— Сигурен ли си? — попита го накрая той.

— Да. Сигурен съм.

— И какво ще правим сега?

Беше повече от ясно.

— Имаме нужда от железарски магазин.

Извадиха собственика от леглото му и купиха от него генератор, два галона втечнен газ, волтметър, дрелка с мощност една и половина конски сили, още няколко дреболии. Отнесоха всичко обратно на Ротондата. Макс използва дрелката, за да пробие задната стена.

В пространството зад стената намериха плосък правоъгълен кристал, монтиран на стойка. Имаше размерите приблизително на стандартен лист хартия формат A4 и бе дебел към половин пръст. Беше матов и върху него личаха няколко „родилни петна“. Устройството бе свързано към иконката с разноцветни кабели.

— Това изглежда изпълнява ролята на нашите електронни платки — предположи Макс.

Арки го изгледа ужасен.

— Не можем да поправяме подобно нещо — възкликна той.

— Вероятно. Все пак зависи какъв е проблемът. Ако е нещо с кристала, тогава сме безсилни. Но Ейприл може да е видяла откъсната жица. Или изгорял генератор — той сви рамене. — Не бих искал да сглобявам такъв, почвайки от нула, но поне външно не ми изглежда чак толкова сложно.