Джак Макдевит - Древни брегове

В какво се състоеше опасността?

Можеше да бъде анихилирана. Но от стола не бе останало и най-малко парче, а и нямаше никакви индикации за неконтролируемо развитие на нещата. Предметът просто бе загубил своята материалност. И бе заминал за някъде.

Втора опасност: можеше да се озове във враждебна към човешкия живот среда. Например в метанова атмосфера. Но нали посетителите се бяха чувствали прекрасно в Северна Дакота (яхта, разходки и други)? Имаше всички основания да очаква, че онова, което се намира от другата страна на вратата, по същество е близко до условията на Земята.

Трето: можеше да остане там, без възможност за връщане. Но чувал ли е някой за врата, проходима само в едната посока?

В полунощ тя напълни термоса си и сложи в пластмасова торбичка два сандвича и малко плодове. Презареди с нова лента фотоапарата си и преизпълнена с чувство на удовлетворение от взетото решение, облече якето с надпис „Минесота Туинс“. Четирийсет минути по-късно мина през полицейската бариера, изкачи стръмната височина и излезе на върха. Тази нощ сиянието откъм скритата в огромната яма Ротонда изглеждаше по-ярко от всякога. Запита се дали това не е страничен ефект от зареждането на акумулаторите и реши, че има смисъл да започнат да водят дневник за паднала яркост.

Беше студено — явно температурата бе под нулата. Паркира пред караулката, отвори жабката и извади оттам бележник. Помисли няколко минути, затруднена да реши какво точно иска да каже. Когато свърши да пише, сложи бележника на седалката до нея, взе фенерчето и слезе от колата.

На прага на караулката се появи един от охранителите — мъж на средна възраст, когото познаваше само като Хенри.

— Добър вечер, доктор Кенън — поздрави я той. — Забравихте ли нещо?

— Не, Хенри — каза тя. Дъхът й се виждаше под жълтата светлина на инсталираните неотдавна натриеви лампи с високо налягане. — Не можах да заспя. Реших да дойда и да видя не мога ли поне да свърша някаква работа.

Той погледна часовника си, без да скрива неодобрението си.

— Добре. Няма никой друг. От персонала, искам да кажа.

— Благодаря — кимна му тя.

Мъжът се прибра в караулката. Ейприл мина покрай бариерата, влезе направо в Ротондата и остави вратата зад нея да се затвори.

През нощта под купола цареше плетеница от светлини и сенки. Помещението изглеждаше запълнено с полуосветени ниши. Светлините непрестанно се местеха, следвайки нейното придвижване: светваха пред нея, плавно изгасваха зад гърба й. Когато се приближи до решетката, тя също просветна, сякаш знаеше за какво бе дошла.

Ейприл се поколеба. Доволна бе, че Макс го няма, защото в противен случай връщането назад беше немислимо. А тя до последния момент бе мислила, че ще се откаже. Сега установяваше, че колкото й странно да беше, страхът я бе напуснал. Там имаше нещо и то я очакваше. Осветената решетка изглеждаше едновременно напълно безопасна и приканваща. Време беше да се отправи на път.

Изключи фенерчето и се приближи до иконките. Ключовете за задействане.

Докосни иконка и ще разполагаш с цели двайсет и три секунди, за да стигнеш до решетката и да стъпиш върху нея.

Погледна стрелата, пръстените и ключа-сол.

Стрелата.

Знакът едва се забелязваше в сумрака. Ейприл леко докосна стената с връхчетата на пръстите си. И натисна.

Знакът светна.

Тя дълбоко въздъхна, прекоси разстоянието и стъпи върху решетката. Някогашният канал за яхтата се сливаше със сенките. Срещуположната стена на купола се губеше в мрака, светлините в тази посока потъмняваха и стигаха до границата на нощта. Ейприл намести фотоапарата на рамото си, търсейки успокоение в простото движение. Вдигна ципа на якето си до шията и за последен път се пребори с неудържимото желание да скочи от решетката.

Още беше тъмно, когато телефонът изтръгна Макс от обятията на дълбокия сън. Той се претърколи в леглото и протегна ръка за слушалката.

— Ало?

— Господин Колингуд? Обажда се Хенри Шорт от караулката на охраната.

Думите моментално го разсъниха.

— Да, Хенри. Какво има?

— Не можем да намерим доктор Кенън — обясни гласът в ухото му.

Съобщението го накара да се отпусне.

— Тя спи в съседната стая.

— Не, сър. Дойде тук около половин час след полунощ. Влезе в Ротондата. Но сега там я няма. — Макс погледна часовника си: беше три и четвърт. — Проверихме и другите сгради. Никъде я няма. Не можем да разберем какво става.

— Колата й там ли е още?