Джак Макдевит - Древни брегове

— С колко време разполагаме? — поинтересува се Ейприл.

— Ами, хората на Уелс ще прехвърлят тук екипите си в момента, в който подпишем договора. Утре късно следобед съветът ще се събере, за да обсъди офертата. Ако я приемат, а аз съм убеден, че ще го сторят, Уелс ще позвъни по телефона и вие ще станете история.

Дяволското езеро, СД, 15 март, Ей Пи:

Има слух, че консорциум на бизнес интереси е готов да предложи сто милиона долара на индианците сиу от района на Дяволското езеро за правото на собственост върху хребета Джонсън, където се намира Ротондата — археологическата находка, за която се смята, че е с извънземен произход. Според информирани източници племенният съвет ще се събере утре вечер в извънредна сесия, за да обсъди офертата, чиято стойност бе в процес на постоянно повишаване през последните няколко дни. Официални лица от двете преговарящи страни отказаха да коментират.

Когато се върнаха в „Нортстар“, за Макс бе дошъл пакет.

— Филтри — обясни той на Ейприл. — За видеокамерата. Така може би ще видим по-добре какво става, когато се появи сиянието.

Двамата се прибраха по стаите си в мрачно настроение. Но само след няколко минути Ейприл почука на вратата на Макс.

— Влез — покани я той. — И без това смятах да ти позвъня.

— Какво да правим? — тревожно го попита тя.

В стаята имаше само един стол. Макс й го предложи, а сам седна на леглото.

— Не мисля, че имаме големи възможности нещо да променим. Не и от момента, в който се намесиха големите пари.

— Макс — каза му тя, — петдесет милиона са нищо ! Сам знаеш, че най-вероятно сме намерили връзка към друго място . — Изрече думите, сякаш отправяше апел към свръхестествена сила. — Столът не анихилира. Той беше пренесен някъде.

— Така мислиш ти.

— Да, аз мисля така. — Ейприл изморено разтри челото си. — Знаеш ли, че има и седма иконка?

— Не — изненада се Макс. — Къде е?

— Точно до канала. От вътрешната му стена — там, където са привързвали яхтата.

Макс си представи мястото.

— На един от стълбовете?

— Да. Знакът прилича на японски йероглиф. Когато го докоснах, не светна. Дори опитах да сложа стол в канала, но пак нищо не стана. Макс, мисля, че по този начин са вкарвали яхтата вътре. Директно от… откъдето и да е.

Макс поклати глава.

— Съжалявам. Но аз просто не вярвам в тези неща. Ти ми говориш, сякаш играем в „Стар трек“. „Телепортирай ме, Скоти“, така ли беше?

Двамата седяха заслушани във вятъра отвън.

— Вярвам, че това е истина, Макс.

— Добре, желая ти успех в търсенето на доказателства. Каквото и да са, иконките изглежда работят само по веднъж. Каква е ползата от система за телепортиране, която работи еднократно?

Ейприл вдигна краката си на стола и обхвана коленете си с ръце.

— Мисля, че работят по веднъж, защото онова, което изпращаме, остава в приемната зона. Някой трябва да го премести и да освободи решетката там. Ако не бъде направено, системата блокира този канал.

— Е, това вече е най-фантастичното предположение, което съм чувал.

— Макс, ние двамата с теб видяхме как столът избледнява. Не можеш да отречеш — избледня . Не се взриви. Не се разпадна. Просто се пренесе някъде. Въпросът е къде?

Макс поклати глава:

— Мисля, че цялата тази идея е налудничава.

— Може би — Ейприл пое дълбоко въздух и бавно го изпусна. — Аз пък мисля, че е време да кажем на Арки каквото знаем.

— Искаш да му кажем, че според нас тук става дума за врата към друго измерение? Или за Марс? Е, аз знам какво ще си помисли: същото като мен — бълнуване.

Очите й бяха пълни с отчаяние.

— Няма да помисли така, ако му направим демонстрация.

— Каква демонстрация? Всичко, на което сме способни, е да караме нещата да изчезват. Което нищо не доказва.

Никой от тях не искаше да изрече очевидното.

Ейприл затвори очи. Ветровете на вечната прерия тресяха прозорците. Беше обезкуражена, но вярваше, че убедеността в правотата й ще й помогне да преодолее кризата.

Чу отвън да спира кола. Вратата с трясък се затвори и се разнесоха приближаващи се гласове.

Ако бе разполагала с повече време, може би щеше да успее да подготви експеримент, елиминирайки поне част от риска. Но време нямаше. Въздъхна. Алтернативата беше проста: възползвай се или го загуби.

През стената се чуваше неспирното бърборене от телевизора в стаята на Макс.