Джак Макдевит - Древни брегове

— Мисля, че Арки е склонен да преувеличава влиянието ми — и Уокър погледна своя адвокат. — Питам се, доктор Уелс, дали ще ни извините за минутка?

— Но разбира се! — Уелс бързо се усмихна в посока на Редфърн. Кучи сине , казваше погледът му, скъпо ми излезе, но нека сега те видя как ще промениш решението му. — Ще изчакам в приемната отвън — каза той. Отвори синята папка, извади от нея проекта на договора, подбутна го към Уокър и излезе.

Председателят широко се усмихна. Нито можеше, нито искаше да скрива задоволството си.

— Съветвам те да не приемаш — поля го със студена вода Редфърн.

— Че защо? — не спираше да се усмихва Уокър. — Защо, за Бога, да не вземем тези пари?

— Стойността на онова нещо там няма да спада. Как мислиш, защо ти предлагат толкова много?

— Но там наистина може да няма нищо. Нещата може така да се извъртят, че да си останем само с печалбата от продадените тениски. Виж, Арки, нямаме нужда от повече от петдесет милиона. Не разбираш ли какво можем да направим с тези пари? Той е прав, да знаеш. С такава сума можем да се запасим с доста дърва за през зимата. Не мисля, че трябва да сме алчни. И ще препоръчам на съвета да одобри.

— Този човек отвън — заговори Арки, след като търпеливо го изслуша — не е от онези, които биха ни подарили и клечка за зъби. Предлага петдесет милиона, защото мисли, че каквото и да има там, то струва повече. Значително повече. Предложи на съвета да потърси алтернативна оферта. Уверявам те, че резултатът ще те изненада.

Удоволствието на Уокър започна да се изпарява.

— Ти сериозно ли очакваш от мен да се изправя и да препоръчам да не приемаме тази сума? И да забравим за опасността да останем с празни ръце? Дори ако отворя уста, за да кажа подобно нещо, мен просто ще ме изхвърлят. — И той пое дълбоко дъх. — Дай ми истинска причина. Ако можеш да се сетиш за такава.

Арки не харесваше позицията, в която се бе озовал. Издънеха ли се нещата, той много добре знаеше кой щеше да го отнесе.

— Ако Уелс и хората му сложат ръка върху него, те ще го третират единствено като средство за забогатяване. Би ли могъл някой да гарантира, че някои ценни за човечеството открития няма да бъдат потулени?

— Е-е, това едва ли е причина да нададем бойния вик — възрази Уокър.

— Не е, наистина. Но дали не стоим върху втори остров Манхатън 17 17 Съществува легендата, че през 1692 година Петер Минуит, тогавашен първи управител на провинцията на Ню Недерланд, закупил острова (днес мястото с най-висока концентрация на богатство в света) от местните индианци манхатън (племе от конфедерацията уапингер) за дребни бижута и дрехи на обща стойност 60 гулдена, равностойни на днешни 0.7 кг сребро. — Б.пр. ?

— Май ти не си слушал, Арки. Той не говореше за двайсет и шест долара.

— Вярно. Но ако търсиш причина за боен вик, имай предвид, че в момента вероятно притежаваме откритие, което може да стане източник на нови технологии. Пътят за бъдещето, председателю, не е изключено да минава точно през хребета Джонсън. А ти си готов да го подариш.

— И аз бих погледнал на нещата по същия начин — призна Макс. — Грабваш парите и изчезваш.

Арки не направи опит да скрие отвращението си от тази мисъл.

— Точно това очакват да направим. — Той методично опустошаваше порцията риба с картофи. Ейприл, Арки и Макс седяха в сепаре в ресторанта „При Мел“ в Лангдън. Вече бе невъзможно да се доберат до „Прерийната шхуна“, която бе постоянно претъпкана. — Съветът ще реши, че е престъпно да се отхвърля такова предложение. И честно казано, самият аз не се чувствам достатъчно убеден, че трябва да дам препоръка в тази посока. — Арки не скриваше, че е дълбоко нещастен. — Имаш ли представа какво ще стане с мен, ако последват съвета ми и след време се окаже, че на хребета няма нищо ценно?

— Ще те скалпират ли? — невинно попита Макс.

Но Арки не го чу.

— Не че би имало някакво значение. Защото те наистина ще вземат парите и ще избягат. Точно както казваш ти.

— Дявол да го вземе — проговори Ейприл, — ако го продадат, на следващия ден и нас ще ни изритат оттам.

— Не мисля, че има някакво място за съмнение — съгласи се Макс и се заслуша в шума от смесени разговори около тях, в подрънкването на приборите за хранене и епизодичните избухвания на смях.

— Арки — каза Ейприл, — аз просто не мога да понеса мисълта, че няма да бъда тук, когато откритията започнат да валят.

Адвокатът не скри съчувствието си:

— Знам. Но мисля, че въпросът вече е извън моята компетенция.