Джак Макдевит - Древни брегове

Когато влязоха, Уокър стана иззад бюрото си и предложи ръка на госта.

Уелс я пое, раздруса я енергично, съобщи колко е щастлив, че може да посети резервата и седна.

Кабинетът беше украсен в индиански стил: бойни диадеми, тотеми, шамански колела с церове, церемониални лули. До писалището имаше библиотечен шкаф и масичка за кафе, на която вече бълбукаше кафеварка. Стаята бе обляна в слънчева светлина.

Уелс прочисти гърло.

— Председателю — започна той, — представител съм на организация, която би желала да помогне на вашето племе да постигне просперитет. Пред нас се отварят големи възможности.

— Арки ми каза — проговори Уокър, сякаш не бе чул думите му, — че проявявате интерес да закупите част от нашата земя.

— Да, сър — Уелс изглеждаше като човек, който се опитва да изглежда замислен. — Председателю, нека не говорим празни приказки. Националният енергиен институт е консорциум на индустриални и банкови интереси, които искат да ви предложат огромна сума за собствеността, известна като хребета Джонсън. Феноменална сума, сър.

Лицето на Уокър бе абсолютно безизразно.

— Искате просто да купите собствеността?

— Точно така. И сме готови да платим добре. — Той се усмихна. Тънка усмивка, която не излъчваше никаква топлина. Отбранителна. Редфърн реши за себе си, че Уелс е бил от онези деца, дето ядат пердах от всички останали. — Да сложим картите на масата.

— Но, разбира се.

— Председателю, съмнително е дали на онзи хребет има нещо ценно. Сам знаете това. И аз го знам. Правителството също се качи горе и реши, че там няма нищо, което да ги засяга. — Редфърн се съмняваше, че е така. — Следователно, говорим за изстрел в тъмното. И все пак, залагайки на минималната вероятност да намерим нещо, което да ни донесе печалба, ние сме готови да си платим за възможността сами да се уверим. И пак ще повторя, става дума за добра сума. — Той извади синя папка, чекова книжка в кожен калъф и златна писалка от джоба си. — Защо не приключим сега? Да кажем… пет милиона? — и отвъртя капачката на писалката. — Можете да направите доста неща с тези пари. Истината, председателю, е, че след няколко години с любопитство бих дошъл да видя в каква посока се е променил резерватът.

Уокър успя да скрие изненадата си от сумата. Погледна Редфърн, който не направи опит да го окуражи. Каквото и да предложат сега, мислеше си Арки, то ще е прекалено малко.

— Няколко корпорации — проговори председателят, — вече открито проявиха интерес. Имат намерение да издигнат тук хотели. И ресторанти. От „Дисни“ пък смятат да построят тематичен парк за забавление. Не бих искал да ме сметнете за алчен, доктор Уелс, но на този фон пет милиона са дреболия.

Редфърн беше горд с председателя.

Веждите на Уелс се повдигнаха на невъзможна височина.

— Разбирам… — проточи той. — И вие разполагате с твърди оферти?

— О, да. Доста щедри, уверявам ви. При това всички онези хора искат само да наемат терена. А вие се стремите да се докопате до сърцето на най-ценното там. При това, ако продадем на вас, на нас няма да ни остане нищо, освен парите. Доктор Уелс, при тези обстоятелства парите трябва да бъдат много, наистина много…

Уелс свали поглед върху чековата си книжка.

— Умеете добре да се пазарите, сър. Но мисля, че мога да разбера вашата позиция. Упълномощен съм да наддавам. Мога ли да ви попитам каква сума ще приемете като сериозна оферта?

Уокър затвори за миг очи.

— Защо просто не ми кажете максимума, който сте готов да предложите? Това определено ще ни спести време.

Уелс не скриваше притеснението си. Арки буквално виждаше въртящите се в главата му зъбни колелца.

— Петдесет милиона — сумата бе казана с глас, който адвокатът едва чу.

— Това е доста прилично — одобри Уокър. — И средствата ще бъдат изплатени…?

Редфърн успя да прехване погледа му. Не го прави, каза му той с незабележим жест.

— Десет процента при подписване на договора. Балансът при окончателно оформяне на сделката. — Той предложи писалката си на председателя. — Споразумяхме ли се?

Този път Уокър не направи опит да скрие шока си.

— Вие изглежда не можете да разберете, че решението не принадлежи на мен. Аз мога само да го предложа на съвета.

— Естествено. Но господин Редфърн ме увери, че имате значително влияние. Сигурен съм, че ако вие сте за сключване на тази сделка, съветът ще се съобрази с волята ви.

Уокър се опита да изобрази на лицето си съмнение в изказаното мнение. Това явно не му се отдаде. Уелс се усмихна, уверен, че съветът ще сграбчи парите и ще избяга.