Джак Макдевит - Древни брегове

Дотогава момиченцето го бе наблюдавало, но в един момент видя пламъците. Изражението му се промени и то отново върна поглед върху Макс.

Макс никога нямаше да забрави онези очи. Мъжът по ризата се стрелна покрай него, чаткайки с обувки по бетонната писта, а Макс му извика да внимава, за да не загине и той. Човекът обаче не го послуша, успя да се добере до самолета, дори да отвори си лом вратата и да влезе вътре! Момиченцето все така гледаше Макс. После някакви ръце го дръпнаха от прозореца.

И тогава дойде експлозията.

Самолетът избухна в огнено кълбо. Над главата му се понесе гореща вълна и той се хвърли по очи на площадката.

Онзи ден Макс със сигурност разбра що за човек е.

Хората рядко могат да разпознаят важните мигове в техния живот, без помощта на погледа в миналото. Едно обикновено отиване в центъра на града, за да си купиш книга, довежда до случайно запознаване и завършва с изправяне пред олтара. Закъсняло такси става повод да пътуваш заедно с непознат, който се превръща в твой приятел и две години по-късно ти предлага изгодна промяна в професионалната ти кариера. Така че човек никога не знае…

Макс бе изживял повратната си точка малко след инцидента във Форт Колинс, когато един уикенд, замислен като опит за прелъстяване, се провали и той се бе оказал без никаква идея как да прекара иначе приятния пролетен неделен ден. Приятелите му го убедиха да посети авиошоуто на бойни самолети, където се запозна с Том Ласкър и неговия бомбардировач „Авенджър“.

Ласкър беше, така да се каже, летящ фермер, собственик на няколко хиляди акра земя по границата на щата. Току-що се бе сдобил с „Авенджър“-а си на търг, което не му беше попречило вече да има съмнения в разумността на скорошната си покупка, когато търсещият компания за обяда Макс се бе натъкнал на него, съзирайки първо машината, после едрия мъж с обветрено лице, чиито сурови черти не можеха да скрият загрижеността му, загледан в нея, седнал на обърнат с облегалката напред стол.

„Авенджър“-ът беше доста очукан: изглеждаше приклекнал ниско до земята, а боята му бе започнала откровено да се лющи. Нещо в изтерзаната машина докосна сърцето на Макс — той си беше романтик по рождение, — защото тя, освен че бе олицетворение на историята, беше още смъртоносна, прекрасна и с видими дори от лаик проблеми. Това бе първата среща на Макс с боен самолет, ветеран от войната. Среща, променила живота му завинаги.

— Малко ремонт няма да му се отрази зле — отбеляза Макс.

— Сега разбирам, че съм се поувлякъл — отговори Ласкър, без да се обръща, сякаш бъбреше със самолета.

Така Макс влезе в този бизнес. Двамата се договориха още същия ден и той прекара следващите няколко седмици в реставриране на „Авенджър“-а. Нае подизпълнители за подмяната на двигателя и оправянето на хидравликата. Сам инсталира последните изобретения на електрониката, боядиса самолета в сиво и му сложи нова идентификация. По фюзелажа и крилата грейнаха нови бойни звезди, а когато отлетя с него за Форт Мокси, за да го предаде на собственика му, там се събра невиждана тълпа.

Дума да няма, с мъка се раздели с него. Ласкър бе приятно изненадан от крайния резултат и даде на Макс прилична премия, за която в договора за ремонта дори не се споменаваше. Жена му Джини беше дошла с него и направо изпадна в екстаз, когато видя какво е направил. Постигнатото спечели на Макс вечната й обич. Тя позира с удоволствие пред самолета и настоя веднага да се разходят с него. Ласкър я взе със себе си във въздуха и двамата обикаляха над града половин час, докато Макс ги чакаше в офиса на Том. Когато се върнаха, всички отидоха заедно във фермата, а Джини му взе акъла, поднасяйки за вечеря ростбиф. Пиха и разговаряха до късно, а накрая Макс остана да спи в стаята за гости — нещо, което се оказа, че му е писано да прави още много пъти.

Оттогава ремонтът на военни самолети се превърна в основното му занимание.

Полковникът и Славната Моли одобриха.

Беше ранна вечер и Макс се спускаше през плътната облачна пелена към летище Челис, извън Фарго. P-38 -ицата се държеше прекрасно, буквално като машина на извънземни. Но той бе изпуснал голямата сделка и сега компанията му трябваше да подхване процеса на търсенето на купувач от самото начало. На всичко отгоре нямаше никакъв шанс да се добере до такава печалба при следващия клиент.

Въпреки досадния развой на събитията, Макс гледаше на себе си повече като на творец, отколкото като на бизнесмен. Неговото изкуство съчетаваше мощ и полет с чертежи на кабини и бойни емблеми. И птиците на „Съндаун“ никога нямаше да ръждясват по поляните на когото и да било (честно казано Макс не харесваше много и музеите, но там поне отиваха хора, които можеха да се възхитят на старите самолети в истинското им величие).